Беше осем часа сутринта, на 29-ти декември преди много години.

- Здравей, къде да се видим днес, за да ти подаря нещо? - попита ме познат женски глас по телефона.

- Ами-и... в онова кафене на “Витошка“, в което бяхме преди време. - отговорих.

Беше Магдалена.

- Тази сутрин, по “първи петли” направих подарък за Новата година. После, не знам защо си казах, че подаръкът е за теб.

- И как изглежда?

- Нещо специално. Ще го видиш. Не може да се опише, но си е за теб... ще ти отива!

Знаех, че от време на време, Магдалена се занимава с особен вид изкуство. Изработваше декоративни предмети от стари, изоставени и никому ненужни вещи. Не знам как се нарича това изкуство, но е някакъв вид “приложно изкуство”, може би. Виждала съм изложби на такива художници. Те прилагат таланта си към вещи, които са изчерпали мисията си в бита, съживяват ги и ги връщат отново на хората. Този път само за гледане. Има такива вещи, които заслужават да се преродят в предмети на изкуството, за да предизвикват размисъл, съзерцание и възхита.

В три следобеда се срещнахме с Магдалена в уреченото кафене на “Витошка“. Докато чакахме кафетата, Магдалена извади от чанта си подаръка. Ако символичното му присъствие не беше толкова силно, той би изглеждал като детска играчка, от онези, които е трудно да определиш на какво точно ти приличат. Но подаръкът беше преди всичко символика и импресия. Представляваше малко шишенце с цилиндрична форма, чиято капачка приличаше на шапка, тип “бомбе”, в цвят „пепел от роза“. Имаше и пепеляв розов шал от съвсем тънка панделка, а и вратовръзка - малък, сребрист листец от метална роза. Розата на Оскар Уайлд, както ми каза Магдалена. Вътре в шишенцето било скътано сърчицето й. Не трябвало да отварям капачката, за да не излезел духа й. Магдалена бе напълнила шишенцето с къщички на морски охлювчета и мидени черупки. В повечето от тях имаше малки перлички. В кафява къщичка - бяла перличка. В бяла черупка - синкава или бледорозова перличка. Къщичките на морските охлювчета и черупките на мидите се бяха превърнали в дом на морските перли. Докато ги изучавах си помислих  за “Раждането на Венера“, картината, в която Ботичели е оприличил богинята на любовта на морска перла в мидена черупка.

   Когато разклащах шишенцето, перличките и черупките в него дрънкаха нежно като бебешка дрънкалка, от онези с които майките приспиват или разсмиват бебетата си.

В къщи намерих книгата с приказките на Оскар Уайлд и си припомних коя беше розата на Оскар Уайлд, чийто дух, Магдалена си мислеше, че бе “вградила“ в подаръка. Това беше една, необикновена роза, създадена от лунна светлина и песента на славея, обагрена с кръвта от сърчицето му, прободено от шип на розов храст. За да подари червена роза на един влюбен човек, славеят заплатил с живота си и страданията на мъчителна смърт.

“Смъртта е голяма цена за една червена роза - извика славеят - а животът много скъп за всички, но все пак любовта е много по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека?...“

“ Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп от болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира и в гроба. И великолепната роза стана червена като изгрева в небето. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.”

“ - Виж, виж! - извика храстът. - Розата е вече готова, но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето”. - Такава беше розата на Оскар Уайлд.

Погледнах сребристо металната вратовръзка - тип “лист от роза”, “а ла Оскар Уайлд“ на моя подарък, който вече бях нарекла господин Оскар. Дали не трябваше да оцветя розовия лист в червено с песента на морските перли и слънчева светлина, не като пробода сърцето си, а като го изпълня с любов, която да подаря на Вселената, а не просто на човека? Защото, какво представлява сърцето на човека, та бил той и влюбен в сравнение със сърцето на Безкрая?

Прочетете и вие “Славеят и Розата” на Оскар Уайлд. И изберете.

*  *  *

Малко сюрреалистични мисли и малко глупости. Много вдъхновение! И всичко това: и малкото и многото, побрано в цилиндровото шишенце с пепеляв розов шал и кепе, сребристо-метална вратовръзка - тип “лист от роза”, “а ла Оскар Уайлд”, изпълнено с къщички на морски охлювчета и мидени черупки, населени с морски перлички, подрънкващи нежно като детска дрънкалка, с която майките приспиват или разсмиват своите бебета.

Какъв подарък!