Беше осем часа сутринта, на 29-ти декември преди много години.
- Здравей, къде да се видим днес, за да ти подаря нещо? - попита ме познат женски глас по телефона.
- Ами-и... в онова кафене на “Витошка“, в което бяхме преди време. - отговорих.
Беше Магдалена.
- Тази сутрин, по “първи петли” направих подарък за Новата година. После, не знам защо си казах, че подаръкът е за теб.
- И как изглежда?
- Нещо специално. Ще го видиш. Не може да се опише, но си е за теб... ще ти отива!
Знаех, че от време на време, Магдалена се занимава с особен вид изкуство. Изработваше декоративни предмети от стари, изоставени и никому ненужни вещи. Не знам как се нарича това изкуство, но е някакъв вид “приложно изкуство”, може би. Виждала съм изложби на такива художници. Те прилагат таланта си към вещи, които са изчерпали мисията си в бита, съживяват ги и ги връщат отново на хората. Този път само за гледане. Има такива вещи, които заслужават да се преродят в предмети на изкуството, за да предизвикват размисъл, ...