Дориан се събуждаше бавно.
Не бързаше за никъде, защото днес бе събота, а и имаше празник, при това двоен!
На 14 февруари честваше и рождения си ден, а и новоизлюпения празник Св. Валентин.
Усещаше топлото тяло на жена си под завивката. И двамата се бяха усукали в одеялото до брадичката, защото нощем изключваха радиатора, та да спестят някой лев.
Усмихна се.
В съзнанието изневиделица нахлу сънят.
Имаше чувството, че не е сън, а нещо съвсем реално.
Яви му се един, който твърдеше, че е Св. Валентин.
Приличаше на зализан арабин с тъмен тен и черни и лъскави като на врана очи.
Представи му се и му съобщи, че щял да му изпълни едно желание. Щяло да бъде подарък за празника, зер Дориан бил по-специален - нали се бил родил точно на 14.
Първоначално Дориан се озадачи, защото светията му се струваше малко хлъзгав. Приличаше на месаря Игнат, който все го прецакваше и му пробутваше разни жили.
Светията се хилеше и продължаваше да му повтаря, че ще му прави подарък. Изглеждаше весел и жизнерадосте ...