14.02.2010 г., 16:48

Подаръкът

1.6K 0 3
2 мин за четене

Дориан се събуждаше бавно.
Не бързаше за никъде, защото днес бе събота, а и имаше празник, при това двоен!
На 14 февруари честваше и рождения си ден, а и новоизлюпения празник Св. Валентин.
Усещаше топлото тяло на жена си под завивката. И двамата се бяха усукали в одеялото до брадичката, защото нощем изключваха радиатора, та да спестят някой лев.
Усмихна се.
В съзнанието изневиделица нахлу сънят.
Имаше чувството, че не е сън, а нещо съвсем реално.
Яви му се един, който твърдеше, че е Св. Валентин.
Приличаше на зализан арабин с тъмен тен и черни и лъскави като на врана очи.
Представи му се и му съобщи, че щял да му изпълни едно желание. Щяло да бъде подарък за празника, зер Дориан бил по-специален - нали се бил родил точно на 14.
Първоначално Дориан се озадачи, защото светията му се струваше малко хлъзгав. Приличаше на месаря Игнат, който все го прецакваше и му пробутваше разни жили.
Светията се хилеше и продължаваше да му повтаря, че ще му прави подарък. Изглеждаше весел и жизнерадостен и накрая Дориан се отпусна и замисли, какво да поиска като подарък, защото усещаше, че това ще е кардинален момент.
"Искам да се превърна в онова, за което жена ми мечтае сексуално!" – каза той.
Светията продължи да се хили, но през очите му премина лека сянка, а две-три свети бръчици се появиха на святото чело.
"Сигурен ли си?" – леко озадачено го попита той?
"О, да! – възкликна Дориан. – Повече от сигурен съм! Безумно обичам жена си и искам да я направя щастлива!"
"Добре. – рече умислен светията, а доброто му настроение се топеше като пролетен сняг, но Дориан вече бе завладян от едни видения за половата си мощ и не обърна внимание. – Но да знаеш, че каквото направя като подарък, това ще си остане до края на дните  ти. – допълни Св. Валентин."
"Ще бъда ли ефективен до последния си дъх?! – с насечен дъх попита Дориан"
"О, да! Естествено! Не се съмнявай! – каза светията, но не изглеждаше много щастлив."
"Добре. Това е подаръкът, който искам и приемам последствията! – с грейнало лице викна Дориан."
Светията го погледна, положи ръката си на слабините му и измърмори неща, след което кимна и изчезна, а Дориан се потопи отново в съня си.
Сега се изтягаше, но чувстваше, че в тялото му е настъпила промяна. Усещаше кожата под пръстите си по-гладка и не напипваше косъмчета.
Усмихна се. Сега жена му щеше да изпълни всичките си еротични фантазии! Подарък за двойния празник.
Странно... Не усещаше типичната сутрешна ерекция, но пък в долната част на корема му пърхаха пеперудки...
Погледна надолу и забеляза, че одеялото е издуто на гърдите... Докосна тялото си с ръка и с нарастващ ужас установи, че са му поникнали женски гърди!
Паниката го завладя и той се вцепени, но накрая почти с отчаяние спусна ръката си между бедрата.
Знаеше отговора още преди да усети – на мястото на мъжествеността му сега имаше един чисто дамски орган...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Ташков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "свети бръчици се появиха на святото чело."

    тавтологията ме подразни

    готино разказче
    но се събира в точно два реда стих, виц
    айде три да са
  • Имаше виц за един негър, който пожелал да стане бял и да се намира между краката на най-красивата жена... превърнал се в лигнин(превръзка). Сполучливо си го намислил, харесах. Д.П
  • Трябва да внимаваме какво си пожелаваме!Е,Дориан е минал под Светивалентинската дъга

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...