Започвам да пиша без да зная какво ще се получи.Няколко дена се питах дали има смисъл да разкажа.Зная,че словото няма да изрази чувствата,защото човешката природа в малки изключения е повърхностна.Няма да бъда разбрана.Това ще породи у мнозина неадекватни реакции.Но какво от това?!Нека.Важно е да споделя събитието, което ме направи безкрайно щастлива...
Жилището ми има две тераси.Едната е остъклена и затворена, а другата е открита.През пролетта,лятото и ранната есен обичам вечер да излизам на откритата тераса.Сядам в един удобен стол и се наслаждавам на това, до което имат достъп очите ми.Сградите край мене, лишени от всякаква красота, не са обект на вниманието ми.Остава ми да се порадвам на няколкото все още оцелели дървета с пищни зелени корони и небето с динамичния си рисунък.
В нея вечер аз отново седнах на стола и зареях поглед наоколо.Обходих с очи дърветата и останах доволна.Пролетта отново ги беше подмладила и те тържествуваха в новите си одежди.Погледнах нагоре към небето ...и ...