В ранния следобед на един горещ августовски ден, седях на малката маса на кварталното ни кафене с потънали гемии и поглед, взрян в нищото. Вече цяла година откак бях завършил училище, а светлото бъдеще, което уж стояло пред нас, както все ни набиваха в главите в училище, на мен лично, нещо все ми убягваше... Равносметката, която си бях направил на живота до този момент, беше направо плачевна.
Бях останал кръгъл сирак още преди да се родя. Нашите вдигнали сватба в последния месец на бременността на майка ми и веднага след нея тръгнали със семейния автомобил на сватбено пътешествие, което завършило трагично в едно крайпътно дърво. Двамата загинали на място, а мен са ме спасили като по чудо. Така е започнал моят каръшки живот. От малък съм си доста непохватен и с вроден талант за всякакви бели. До такава степен, че леля ми, при която отраснах, беше вдигнала ръце от мен и не ми даваше филия хляб да си отрежа да не би да се заколя, или още по-зле - да затрия някого от домочадието ѝ. А като ...