Какво си ти за мен? Труден въпрос. Може би трябва да се запитам кой ми е първия спомен от теб. Моментът в който съм те видял за пръв път. Не си спомням, но помня твоите очи. Очи които гледат с недоверие, но също така  могат и да бъдат топли. Навярно това е нещото  което те е направило по-различна от другите, а те нямаха особено добро мнение за теб. Казваха: „Тя е ...”, „Не се занимавай с нея ...”, „Не е добра ...” и най-интересното е, че ти каза същото, а именно „Аз съм лоша”. Приех го с насмешка и ми стана още по-интересна. Получи се така, че започнахме да се виждаме често, да говорим, да споделяме. Започнах да си мисля все по-често за теб, кога ще те видя, дали ще се чуем днес. Започнах да си фантазирам неща, които са забранени. От нашите срещи ми оставаше спомена за някое случайно докосване и за твоя поглед и очи, които грееха. Нещата за мен започваха да стават объркани. Ти ми даваше противоречиви сигнали. Мислите, които ме изпълваха не водеха до никъде, но знаех, че когато съм с теб се чувствам добре. И все пак нещата не могат да вървят по този начин, има много условности, които определят нашето поведение. В нас винаги има противоречие и раздвоение. Искаш всичко, но то не може да ти бъде дадено. Затова аз се питам какво изпитвам към теб? Какво си ти за мен?

От теб към мен освен доброто идва и лошото. Ти знаеш, че ситуацията може да излезе извън контрол и това се случи, макар и като съвсем невинна случка. За мен последствията ще са по-жестоки и ти реши, че трябва на всяка цена да отбиеш удара, за да ме защитиш. На мен отново ми стана смешно без напълно да осъзнавам какво може да стане. За съжаление хората понякога си правят грешни изводи от една случка, жест или действие. Ти си минала по този път и всеки завой или неравност  ти е добре позната. Дневникът, който е писан  от една девойка с нейните наивни мисли и разсъждения, казва толкова много за теб. Твоят живот е изпълнен с множество събития, хора и трудност, много трудности. За съжаление аз не бих могъл да ти дам подкрепата от която имаш нужда. Надявам се, че малкото което правя за теб, прави деня ти мъничко по-светъл.  И не се опитвам да се възползвам от това. Алтруизмът към теб ме е завладял изцяло. Понякога си мисля дали аз съм най-големия глупак, който е на този свят и върши всичко даром за теб? Няма ли някой друг на който да помагам или да се занимавам? Няма, ще кажеш ти. Аз съм най-умната, най-красивата, и най, най, а ти си „виновен” за всичко. Усмивката, която слагаш на лицето ми заличава всички съмнения и кара нещата да изглеждат прости и ясни.

Мъчно ми е като те гледам, че се стараеш, но живота явно има други намерения към теб. Сега е решил да ти покаже, че нещастието никога не идва само, но аз ти казвам, че това са само пари, а ти си се справила с много по-големи изпитания. Дали това ти е наказание за стари грехове или просто трудност, която ще те направи по-силна? Не знам. Знам само, че ще се справиш. Ще видиш, че ще успееш!  Ще е ужасно трудно, но съм сигурен, че и това ще мине и ще дойде време в което ще си спомняш за това с усмивка.   

С пожелания за една по-добра Нова година!