21 янв. 2009 г., 13:59

Поличба за смърт

1.2K 0 2
1 мин за четене
    Да, сега всичко ме боли. Сега болката просмуква се във всяка моя вена и като заразна болест превзема мисленето ми. Сега чувството на самота е най-силно. Самотата ми прави компания. Седи на стола до мен и ме гледа с отегчен поглед. Сигурно си мисли, че и аз ще се предам. Сигурно си мисли, че съм слаба и уязвима. Сигурно ще и докажа. Сигурно ще се покажа силна. Къде изчезнаха любовта и сигурността? Светът вече посивя от еднообразие. Поглеждам дъгата, а тя пак е обагрена от гамата на сивото. Тревата вече не е зелена и слънцето не свети с ярък блясък. Животът си отива вече от този свят. Поема да търси други същества, които ще се поддадат на желанието да чувстват болка. Болката наречена да съществуваш.
    За последен път се затичах към кея да намеря онзи старец, който винаги е усмихнат, който хората наричат на малко име - Надежда. Но и той вече избледня. И той пое с лодката по водите, водещи към царството на смъртта. Всевластващата царица е дала част от себе си на всяко същество. На всеки дребен организъм му е писано да умре. На всяка невинна душа и е предоставен този дар. На всеки виновен - това наказание. Животът вече губи своя смисъл. Всичко потъва в тъма. Само еднообразието си стои спокойно и разцъфтява ден след ден. И ден след ден, чакам и аз своя дар - смъртта, да ме обгърне в обятията си и да почувствам, че спокойствието е близо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...