Jan 21, 2009, 1:59 PM

Поличба за смърт

  Prose » Others
1.2K 0 2
1 min reading
    Да, сега всичко ме боли. Сега болката просмуква се във всяка моя вена и като заразна болест превзема мисленето ми. Сега чувството на самота е най-силно. Самотата ми прави компания. Седи на стола до мен и ме гледа с отегчен поглед. Сигурно си мисли, че и аз ще се предам. Сигурно си мисли, че съм слаба и уязвима. Сигурно ще и докажа. Сигурно ще се покажа силна. Къде изчезнаха любовта и сигурността? Светът вече посивя от еднообразие. Поглеждам дъгата, а тя пак е обагрена от гамата на сивото. Тревата вече не е зелена и слънцето не свети с ярък блясък. Животът си отива вече от този свят. Поема да търси други същества, които ще се поддадат на желанието да чувстват болка. Болката наречена да съществуваш.
    За последен път се затичах към кея да намеря онзи старец, който винаги е усмихнат, който хората наричат на малко име - Надежда. Но и той вече избледня. И той пое с лодката по водите, водещи към царството на смъртта. Всевластващата царица е дала част от себе си на всяко същество. На всеки дребен организъм му е писано да умре. На всяка невинна душа и е предоставен този дар. На всеки виновен - това наказание. Животът вече губи своя смисъл. Всичко потъва в тъма. Само еднообразието си стои спокойно и разцъфтява ден след ден. И ден след ден, чакам и аз своя дар - смъртта, да ме обгърне в обятията си и да почувствам, че спокойствието е близо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...