Красиво градче е нашето. С горичка наблизо. С рекичка. С чист въздух. От няколко години със съпруга ми живеем тук и ни е хубаво. А градчето познаваме и двамата от детските години. Сега ни е на гости внучката. Едно пораснало вече умно момиче, което, за жалост, живее много далеч от нас. Виждаме се рядко и все ми се иска да бъда с нея по-дълго време.
Днес ме изненада с предложението си за разходка в гората. Ах, да знаеше, колко спомени събужда в мен гората. Само да знаеше.
Тръгнахме и по пътя започнах разказа си.
- Тази гора, моето момиче, познавам от дете. Бях с родителите си тук на почивка. Ходех често в гората. Носех на мама ту гъби, ту плодове или цветя. Все нещо ù носех. Тогава открих поляната с ягодите. Пълнех кошничката и си отивах. Но един ден там се появи момче. Не трябвало да идвам тук - ми каза - поляната била негова. Отидох си, но на другия ден бях там по-рано. Набрах ягоди и тръгнах, но на пътеката ме срещна момчето. Разбра, че се изплаших от срещата, извини се и ме успокои. ...