22.11.2009 г., 12:28

Поляната с ягодите

1.5K 0 2
2 мин за четене

Красиво градче е нашето. С горичка наблизо. С рекичка. С чист въздух. От няколко години със съпруга ми живеем тук и ни е хубаво. А градчето познаваме и двамата от детските години. Сега ни е на гости внучката. Едно пораснало вече умно момиче, което, за жалост, живее много далеч от нас. Виждаме се рядко и все ми се иска да бъда с нея по-дълго време.

Днес ме изненада с предложението си за разходка в гората. Ах, да знаеше, колко спомени събужда в мен гората. Само да знаеше.

Тръгнахме и по пътя започнах разказа си.

- Тази гора, моето момиче, познавам от дете. Бях с родителите си тук на почивка. Ходех често в гората. Носех на мама ту гъби, ту плодове или цветя. Все нещо ù носех. Тогава открих поляната с ягодите. Пълнех кошничката и си отивах. Но един ден там се появи момче. Не трябвало да идвам тук - ми каза - поляната била негова. Отидох си, но на другия ден бях там по-рано. Набрах ягоди и тръгнах, но на пътеката ме срещна момчето. Разбра, че се изплаших от срещата, извини се и ме успокои. Даже ме покани да отида с него на реката за риба. Беше весело с него, пък и други познати нямах тук. После ние заминахме. След две години пак дойдохме  и всичко се повтори. Момчето гостуваше на баба си. Лятото прекарваше тук. Годините минаваха и ние се срещнахме пак -  вече големи. Бях дизайнер, а той - юрист. Пак тук на поляната с ягодите се срещнахме и от тогава сме заедно.

- Искаш да кажеш, че дядо ми е онова момче?

Внучката ми беше изненадана.

- Да, миличка, той. Затова, като се пенсионирахме, дойдохме да живеем тук. На поляната не сме ходили отдавна. Може би там се срещат и други като нас двамата с дядо ти. Тя, поляната, е вълшебна. А може ягодите да са. Има нещо, но какво, не зная.

Вървим си с внучката, вървим. Мълчим. По едно време тя се обажда:

- Бабо, наистина, поляната е вълшебна. Ще ти кажа една тайна. И аз намерих тази поляна. Когато идвах миналия път, я намерих. И аз като теб там намерих едно момче. Днес ще те запозная с него. Не се уговаряхме за срещи. Просто, който отиде на поляната, намира другия.

Прегърнах внучката си. Топло и силно я прегърнах. Май всичко се повтаряше от моята младост.

Момъкът вървеше срещу нас. Носеше цвете и кошничка с ягоди. Цветето подаде на внучката ми, а кошничката на мен.

Поканихме го на гости - да опита сладкиша ни с ягоди.

Приготвях подноса със сладкиша и си мислех:

- Поляната може да е вълшебна. Може би ягодите да са. Но вълшебство има. Сигурно има. Нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...