ПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ

     Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Неморалните не оцеляват, те преуспяват. Другите едва се държат на косъма на морала си и нито крадат, нито с проституция се занимават, не докосват и дрога. Тези на косъма не са  и политици. Те са от друго тесто, не стават за нищо и затова се държат за морала като удавник за сламка. Нали така казват – моралът е оправдание за неуспелите.

     Но няма значение. Не е затова сега думата. Просто реших да се възползвам от случая, за да...

     - Това го чухме вече! – ще кажете.

     Няма начин да не го кажете. Но аз ще се направя, че не съм ви чул. Така е по-удобно – и за мен, и за вас. Аз ще се възползвам от случая, а вие ще се престорите, че ви е интересно.

     ... За да ви кажа, че изобщо не съм обиден. Аз по принцип не обичам топло. Сега, през тези летни горещини, потя се и се бърша с носка кърпичка, от което ми става още по-зле, защото не е достатъчно да си потен, за да си в това ужасно състояние, в което се намирам аз: освен че съм вир-вода, мириша мистично и една от причините е именно тази носна кърпичка. От наименованието й е видно, че се използва предимно за нос, но ако носът ми не е протекъл като бюджета на здравната каса, тогава същата кърпичка може да има и алтернативна употреба. Като военната техника – нали и тя има двойна употреба, в мирно време се използва да избива своите, във военно време – чуждите. Та и тази носна кърпичка убива всичко човешко у мен, добре вмирисана и грижливо сгъната в задния джоб, тя винаги идва на помощ, когато потта се стече я по гърба, я под мишниците ми. Никак не изглеждам добре, когато е топло.

     Затова ми е все едно дали вкъщи ще е топло през зимата, или не. По-добре да не е топло. Пак ще влезе в употреба носната кърпичка, а това не е за предпочитане от общочовешка гледна точка. Един здрав, сибирски студ ще ме направи по-бодър, по-устойчив на прехода, който у нас е постоянно състояние на безпътица и затова всички гледаме в различни посоки, когато стане дума за бъдещето. Човек е по-съсредоточен, когато е студено, върши всичко бързо и пресметливо, движенията му винаги са отривисти, дръзки и самоуверени, пести енергия, за да може да има за сърцето, далака и черния дроб.

Виж, това че ме осъдихте да ви платя сто шейсет и два лева и петнайсет стотинки, не е добре. А и тия триста и седем лева за разноски хич ми се струват реални. Че как така става, бе драги? Дължи ви сто лева, а разноските ви – триста? Като оня ден: плащам някаква такса за пет лева, а в банката ми искат пет и петдесет за платежното.

     - Вие луди ли сте, бре? – питам счетоводителката на гишето. Навремето на тези моми им викахме касиерки, сега имат табелки на гърдите си и там пише, че заемат други длъжности. Хубави са тия табелки, на епично място ги слагат, и подложката си я бива.

     - По-учтиво, господине! – сръга ме с поглед и глас през зъби дежурният по офис. Той не носеше палка, не беше и униформен, но коремът му бе така убедителен, че млъкнах.

     Мълчанието е злато. Това се разбира най-добре, когато влезеш в банка. Навремето обираха банки, сега банките обират нас. И изискват учтивост, докато го правят.

     Ама не само те. И „Топлофикация” също. Да ме съдат – бива, то сега не е въпрос на морал, а на физическо действие, като да си чоплиш носа е съденето, от нямане какво да правиш, дела водиш, ама чак така... Нали съм спрял парното, джанъм, какво искате? Аз обичам студа. И бедността също. Драго ми е да слушам радио, от телевизионерите вече ме е страх, те на случките им викат новини и все за бесни и луди се говори, страх да те хване. Какво се врете в живота ми, защо ме съдите? За да ми тормозите, нали, да ми докажете, че не мога да съществувам без „Топлофикация”, човек без топлина е непълноценен като топлина без фактура; ако от вас зависеше, и слънцето щяхте да вземете на концесия, та да ни таксувате... Ама там ще има да спорите с енергото. Ще се разберете някак, от един дол дренки сте.

     Ама какво да ви кажа. Не ви се сърдя. Ползвам случая... всъщност случаят е, че получих съдебното решение. В името на народа сте ме осъдили. Съдете ме. Сега частният съдебен изпълнител ще ми спретне едно изпълнително делце. Ще ми прати поканка за доброволно изпълнение. Аз не съм доброволец при изпълнението, само кръв дарявам доброволно, ама това е изпълнение на гражданско задължение, не топлофикационно. Ще ми запорирате заплатата. Ще ми се подиграват в службата. Добре де, добре. И какво от това? Вие – по богати, аз все така беден. По-топло ли ще ви стане от това? Да ви услужа ли с носната си кърпичка? Да си обършете потта, не за друго.