"Вие ще горите в ада!" крещеше г-жа Тотева, а ние се измитахме по коридора със скоростта на осъден за незаконно подслушване вътрешен министър към чужбинско...
Спомням си последния си учебен ден в гимназията, така сякаш беше преди 7 години.
Вечерта преди този ден бяхме у нас. Затворих лаптопа и попитах Денис "Готов ли си?" Той ме погледна с налудничавия поглед, който човек вади, когато знае, че ще свърши нещо, което е с размерите на национално бедствие. Беше се нахъсал адски много, а докато виждах кладата (щото огънчетата ми звучи прекалено миниатюрно) в очите му, беше вдигнал два палеца във въздуха.
Беше средата на май. Ние бяхме абитуриентите на лято 2006 и светът още не беше задлъжнял на света.
Всичко беше приключило. Нали знаете как е? Оценките са нанесени в дневниците, подпечатани са протоколите, а ти се намираш в едно приятно състояние, което напомня за весел плаж насред Атлантика, малко преди да дойде всепомитащото цунами на живота и да те удави завинаги в кредити, ипотеки и пищя ...