13 дек. 2017 г., 12:21

…помощ на пътя…

1.1K 1 6

Колата „изхърка” и спря, ядосан шофьорът излезе да види какво се случва, ремъкът се беше скъсал, огледа се с мисълта дано някой да спре и да окаже помощ… Не след дълго молитвата му бе чута.. Една кола спря, двама мъже слязоха с поздрав: Друже, попитаха го с какво могат да му бъдат полезни. Разбрали за скъсания ремък, пъргаво слязоха от колата и се завтекоха да помогнат. Оправиха проблема и на тръгване, стискайки си ръце изведнъж шофьорът осъзна, че хората, притекли му се на помощ се придвижваха с инвалидни колички. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ами всъщност в този случай става въпрос за хора, занимаващи се със спорт и ползващи олекотени инвалидни колички, щом аз самата съм вдигала такава количка, значи наистина са страшно леки...
  • Впечатли ме фразата от отговора ти в коментарите: "...хората първо припознават проблема в количката, и едва после виждат човека...". В нея се крие значимото зрънце на твоите миниатюри.
  • била съм свидетел, когато човек е много притеснен заради някакъв проблем, той е вторачен само в това. Когато се е успокоил, тогава се забелязва изненадата. Значи, моите "писанки" са насочени да се види положителната страна, всяко написано нещо е част от моя живот...и друго ще кажа, понякога тези хора така са свикнали, че има ситуации, когато много по-бързо се справят от нас дето не ползваме допълнителни помощни средства. ... И най-важното - искам да подчертая, че в България хората първо припознават проблема в количката, и едва после "виждат" човека...там вече и зависи степента на двигателното увреждане.
  • Е как така ще осъзнае чак на края? Това не е възможно! Дори в колата да си е седял докато са му го оправяли, което би било меко казано нагло, пак щеше да види, че са много ниски и че не се клатят като се движат. А и те като са слязли от колата, първо е трябвало да си изкарат отвътре количките и да седнат в тях. Такава маневра не може да остане незабелязана. Може би нещо не съм разбрала добре и ако е така те моля да ми обясниш
  • какво недей, знаеш ли колко ме интересува кой ме мисли дали съм луда... снимката си беше читава...

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...