13.12.2017 г., 12:21

…помощ на пътя…

1.1K 1 6

Колата „изхърка” и спря, ядосан шофьорът излезе да види какво се случва, ремъкът се беше скъсал, огледа се с мисълта дано някой да спре и да окаже помощ… Не след дълго молитвата му бе чута.. Една кола спря, двама мъже слязоха с поздрав: Друже, попитаха го с какво могат да му бъдат полезни. Разбрали за скъсания ремък, пъргаво слязоха от колата и се завтекоха да помогнат. Оправиха проблема и на тръгване, стискайки си ръце изведнъж шофьорът осъзна, че хората, притекли му се на помощ се придвижваха с инвалидни колички. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ами всъщност в този случай става въпрос за хора, занимаващи се със спорт и ползващи олекотени инвалидни колички, щом аз самата съм вдигала такава количка, значи наистина са страшно леки...
  • Впечатли ме фразата от отговора ти в коментарите: "...хората първо припознават проблема в количката, и едва после виждат човека...". В нея се крие значимото зрънце на твоите миниатюри.
  • била съм свидетел, когато човек е много притеснен заради някакъв проблем, той е вторачен само в това. Когато се е успокоил, тогава се забелязва изненадата. Значи, моите "писанки" са насочени да се види положителната страна, всяко написано нещо е част от моя живот...и друго ще кажа, понякога тези хора така са свикнали, че има ситуации, когато много по-бързо се справят от нас дето не ползваме допълнителни помощни средства. ... И най-важното - искам да подчертая, че в България хората първо припознават проблема в количката, и едва после "виждат" човека...там вече и зависи степента на двигателното увреждане.
  • Е как така ще осъзнае чак на края? Това не е възможно! Дори в колата да си е седял докато са му го оправяли, което би било меко казано нагло, пак щеше да види, че са много ниски и че не се клатят като се движат. А и те като са слязли от колата, първо е трябвало да си изкарат отвътре количките и да седнат в тях. Такава маневра не може да остане незабелязана. Може би нещо не съм разбрала добре и ако е така те моля да ми обясниш
  • какво недей, знаеш ли колко ме интересува кой ме мисли дали съм луда... снимката си беше читава...

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...