Когато тръгваш по пътища непознати и безцелно се скиташ из тях. Когато заставаш пред огледалото и виждаш образа отсреща и не изпитваш нищо освен съжаление. Не чувстваш нищо, освен собственото си падение. Когато станеш сутрин, без причина, за която да се усмихнеш и замръзнеш при допира на този, който желае мъничко любов да ти даде. Когато се изгубиш някъде в света си, сред пъстрите недовършени мечти и големи разочарования, тогава ти върви. Изправи се и стани по-силен от всякога. Усмихни се, макар да знаеш, че няма защо. Тогава ти излез от тази буря и погледни живота си под друг ъгъл. Огледай се! Докосни се до красотата на малките неща. Изживей всяко чувство. Отдай му се. Подклаждай всеки ден любовта си, дори и сам, остави я в теб да гори. Не позволявай пламъчето да изгасне. Не позволявай болката да те вледени. Върви напред и се раздавай, макар, че не всеки ще го оцени.
Живей за днешния ден, за днешните мигове, за днешните откраднати усмивки. Защото трябва да знаеш, че всеки е минал по т ...