Понякога...

Когато тръгваш по пътища непознати и безцелно се скиташ из тях. Когато заставаш пред огледалото и виждаш образа отсреща и не изпитваш нищо освен съжаление. Не чувстваш нищо, освен собственото си падение. Когато станеш сутрин, без причина, за която да се усмихнеш и замръзнеш при допира на този, който желае мъничко любов да ти даде. Когато се изгубиш някъде в света си, сред пъстрите недовършени мечти и големи разочарования, тогава ти върви. Изправи се и стани по-силен от всякога. Усмихни се, макар да знаеш, че няма защо. Тогава ти излез от тази буря и погледни живота си под друг ъгъл. Огледай се! Докосни се до красотата на малките неща. Изживей всяко чувство. Отдай му се. Подклаждай всеки ден любовта си, дори и сам, остави я в теб да гори. Не позволявай пламъчето да изгасне. Не позволявай болката да те вледени. Върви напред и се раздавай, макар, че не всеки ще го оцени.

Живей за днешния ден, за днешните мигове, за днешните откраднати усмивки. Защото трябва да знаеш, че всеки е минал по този път. Понякога ще падаш и трудно ще ти е да се изправиш. Понякога света в, който си живял се разрушава и не ти достигат сили пак да го градиш. Понякога опората ти рухва. Тухла по тухла сама се разпада. Понякога искаш да върнеш времето назад, но осъзнаваш, че нямаш и никога няма да имаш тази способност. Понякога ти се иска да не си правил поредната грешка, но по-добре се поучи от нея сега и се постарай да не я повтаряш. Има моменти, когато не виждаш пътя по, който трябва да вървиш. Когато не съзираш светлинката в края на тунела. Тя е там, просто е много далеч и ти трябва да я достигнеш. Има моменти, които ти се иска да продължат цяла вечност, но са само един миг. Има приятели, които ще те бутнат в пропастта, но и такива, които ще ти подадат ръка. Има любов, която ще разбие сърцето ти, но и такава, която завинаги ще бъде причината то да тупти в гърдите ти. Има моменти , когато сме съкрушени, подложили себе си на саморазрушение, но живота е като времето. Това е просто поредната буря, но и тя ще отмине. После отново ще изгрее слънце. Понякога ще бъде мрачно в теб, ще бъде тихо и самотно. Понякога, както пролетта ще се съживява всичко в теб, ще даряваш усмивки, ще пръскаш любов, ще си готов за нов живот.

Понякога... Колко много неща могат да се кажат. Но по-правилното е да се научим да живеем. Да преживеем всички красиви и слънчеви утрини, но и всички разрушителни и опустошаващи бури. Да видим, че има красота и в светкавиците, които раздират небето. Да видим, че има разкош и в най-лошите неща. Така, че живейте всеки ден, всеки миг, сякаш ви е последен, за да кажете някой ден: ''Аз изживях живота си пълноценно и не съжалявам за нищо''!