24 мая 2008 г., 23:12

Понякога

1K 0 2
1 мин за четене
 

ПОНЯКОГА

 

 

Събуждам се тази сутрин като животно - искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина - титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално на ситни парченца през зеещия отвор в стената; после да духна в оная тръба и да гледам как се срутват стените на този град, изпълнен със слугински занимания и прибежки, с вестникарски будки и потайни шмугвания; да причакам на шосето камионетката с новите филми за деня и да накълцам лентите кадър по кадър, над които съкрушени монтажисти да окайват майчиното си мляко; да грабна нежно първата оса, която ми попадне и да я милвам по косматото гръбче, докато й омръзне да ме жили и да размахам този подут пръст под носа на кметския наместник, докато телефонира на управата на зоологическата градина и нареди да се отключат клетките; да седна на някой бордюр и да следя с поглед закърнелия полет на орела, разтревожен от свободата си; да спра обезумялото тичане на застрахователния агент и да му поискам огънче насред овъгления град; да възседна автомобила си и да спазвам всички оцелели знаци, докато стигна края на града, където колоните от бежанци се сбират в една, по-широка и внушителна, наподобяваща предислоциране на армия, и да открия в една от редиците учителя си по химия от средните класове и след като огладя с подметка малък правоъгълник в прахоляка, с показалеца си меко да изпиша формулата на сапуна, на която той така много се радваше някога; после да откажа цигарите под изумените погледи на всички, защото съм единственият, който се движи в обратна посока; да се изкатеря до философския отдел на масивната градска библиотека и да срещна там първата си или последна любов (което според някои перодръжковци е едно и също, а според други - съвсем различно), прелистваща един именит автор; и да я грабна за ръка, преди да ни е затрупало; да й поискам прошка, държейки я за ръката, или да й поискам ръката, държейки за прошката; да й обясня в крайна сметка, че всички тия бръщолевения са плод на голямата суматоха, обзела все пак и мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Делов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...