May 24, 2008, 11:12 PM

Понякога

1K 0 2
1 min reading
 

ПОНЯКОГА

 

 

Събуждам се тази сутрин като животно - искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина - титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално на ситни парченца през зеещия отвор в стената; после да духна в оная тръба и да гледам как се срутват стените на този град, изпълнен със слугински занимания и прибежки, с вестникарски будки и потайни шмугвания; да причакам на шосето камионетката с новите филми за деня и да накълцам лентите кадър по кадър, над които съкрушени монтажисти да окайват майчиното си мляко; да грабна нежно първата оса, която ми попадне и да я милвам по косматото гръбче, докато й омръзне да ме жили и да размахам този подут пръст под носа на кметския наместник, докато телефонира на управата на зоологическата градина и нареди да се отключат клетките; да седна на някой бордюр и да следя с поглед закърнелия полет на орела, разтревожен от свободата си; да спра обезумялото тичане на застрахователния агент и да му поискам огънче насред овъгления град; да възседна автомобила си и да спазвам всички оцелели знаци, докато стигна края на града, където колоните от бежанци се сбират в една, по-широка и внушителна, наподобяваща предислоциране на армия, и да открия в една от редиците учителя си по химия от средните класове и след като огладя с подметка малък правоъгълник в прахоляка, с показалеца си меко да изпиша формулата на сапуна, на която той така много се радваше някога; после да откажа цигарите под изумените погледи на всички, защото съм единственият, който се движи в обратна посока; да се изкатеря до философския отдел на масивната градска библиотека и да срещна там първата си или последна любов (което според някои перодръжковци е едно и също, а според други - съвсем различно), прелистваща един именит автор; и да я грабна за ръка, преди да ни е затрупало; да й поискам прошка, държейки я за ръката, или да й поискам ръката, държейки за прошката; да й обясня в крайна сметка, че всички тия бръщолевения са плод на голямата суматоха, обзела все пак и мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Делов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...