24.05.2008 г., 23:12

Понякога

1K 0 2
1 мин за четене
 

ПОНЯКОГА

 

 

Събуждам се тази сутрин като животно - искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина - титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално на ситни парченца през зеещия отвор в стената; после да духна в оная тръба и да гледам как се срутват стените на този град, изпълнен със слугински занимания и прибежки, с вестникарски будки и потайни шмугвания; да причакам на шосето камионетката с новите филми за деня и да накълцам лентите кадър по кадър, над които съкрушени монтажисти да окайват майчиното си мляко; да грабна нежно първата оса, която ми попадне и да я милвам по косматото гръбче, докато й омръзне да ме жили и да размахам този подут пръст под носа на кметския наместник, докато телефонира на управата на зоологическата градина и нареди да се отключат клетките; да седна на някой бордюр и да следя с поглед закърнелия полет на орела, разтревожен от свободата си; да спра обезумялото тичане на застрахователния агент и да му поискам огънче насред овъгления град; да възседна автомобила си и да спазвам всички оцелели знаци, докато стигна края на града, където колоните от бежанци се сбират в една, по-широка и внушителна, наподобяваща предислоциране на армия, и да открия в една от редиците учителя си по химия от средните класове и след като огладя с подметка малък правоъгълник в прахоляка, с показалеца си меко да изпиша формулата на сапуна, на която той така много се радваше някога; после да откажа цигарите под изумените погледи на всички, защото съм единственият, който се движи в обратна посока; да се изкатеря до философския отдел на масивната градска библиотека и да срещна там първата си или последна любов (което според някои перодръжковци е едно и също, а според други - съвсем различно), прелистваща един именит автор; и да я грабна за ръка, преди да ни е затрупало; да й поискам прошка, държейки я за ръката, или да й поискам ръката, държейки за прошката; да й обясня в крайна сметка, че всички тия бръщолевения са плод на голямата суматоха, обзела все пак и мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Делов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...