24.05.2008 г., 23:12

Понякога

1K 0 2
1 мин за четене
 

ПОНЯКОГА

 

 

Събуждам се тази сутрин като животно - искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина - титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално на ситни парченца през зеещия отвор в стената; после да духна в оная тръба и да гледам как се срутват стените на този град, изпълнен със слугински занимания и прибежки, с вестникарски будки и потайни шмугвания; да причакам на шосето камионетката с новите филми за деня и да накълцам лентите кадър по кадър, над които съкрушени монтажисти да окайват майчиното си мляко; да грабна нежно първата оса, която ми попадне и да я милвам по косматото гръбче, докато й омръзне да ме жили и да размахам този подут пръст под носа на кметския наместник, докато телефонира на управата на зоологическата градина и нареди да се отключат клетките; да седна на някой бордюр и да следя с поглед закърнелия полет на орела, разтревожен от свободата си; да спра обезумялото тичане на застрахователния агент и да му поискам огънче насред овъгления град; да възседна автомобила си и да спазвам всички оцелели знаци, докато стигна края на града, където колоните от бежанци се сбират в една, по-широка и внушителна, наподобяваща предислоциране на армия, и да открия в една от редиците учителя си по химия от средните класове и след като огладя с подметка малък правоъгълник в прахоляка, с показалеца си меко да изпиша формулата на сапуна, на която той така много се радваше някога; после да откажа цигарите под изумените погледи на всички, защото съм единственият, който се движи в обратна посока; да се изкатеря до философския отдел на масивната градска библиотека и да срещна там първата си или последна любов (което според някои перодръжковци е едно и също, а според други - съвсем различно), прелистваща един именит автор; и да я грабна за ръка, преди да ни е затрупало; да й поискам прошка, държейки я за ръката, или да й поискам ръката, държейки за прошката; да й обясня в крайна сметка, че всички тия бръщолевения са плод на голямата суматоха, обзела все пак и мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Делов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...