Понякога все още бленувам онези живи, 

кафяви очи и онази толкова истинска,

свръхестествена усмивка.

Понякога все още, като

мечтая за приключения, за трепет - 

виждам двама ни. 
Понякога все още не мога да си представя

по-привлекателни, по-прелестни движения 

от тези на тялото ти, на душата ти...

Понякога все още забравям света,

щом чуя две позабравени думи.

Понякога все още се губя в отминало докосване.

Понякога все още си вълнение,

понякога все още си радост;

но вече не текат сълзи, вече не треперя, 

вече не си тази прелест,

жива кафявост и заразна усмивка,

които понякога все още

битуват в представата ми. 
Вече си спомен за щастие.