Понякога все още бленувам онези живи,
кафяви очи и онази толкова истинска,
свръхестествена усмивка.
Понякога все още, като
мечтая за приключения, за трепет -
виждам двама ни.
Понякога все още не мога да си представя
по-привлекателни, по-прелестни движения
от тези на тялото ти, на душата ти...
Понякога все още забравям света,
щом чуя две позабравени думи.
Понякога все още се губя в отминало докосване.
Понякога все още си вълнение,
понякога все още си радост;
но вече не текат сълзи, вече не треперя,
вече не си тази прелест,
жива кафявост и заразна усмивка,
които понякога все още
битуват в представата ми.
Вече си спомен за щастие.
© Филип Филипов Всички права запазени