Понякога все още бленувам онези живи,
кафяви очи и онази толкова истинска,
свръхестествена усмивка.
Понякога все още, като
мечтая за приключения, за трепет -
виждам двама ни.
Понякога все още не мога да си представя
по-привлекателни, по-прелестни движения
от тези на тялото ти, на душата ти...
Понякога все още забравям света,
щом чуя две позабравени думи.
Понякога все още се губя в отминало докосване. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse