Попътен вятър - Центърът на София
Попътен вятър
Центърът на София
Вятърът извива песните си в сложна инструментална мелодия. Бавно се прокрадва в човешкото съзнание, оставя само спомен за изпята песен. В тишината на целия този концерт звънят камбаните на местната църква. Построена с благородна християнска цел, сега тя служи единствено да привлича чуждестранни туристи, за да им бъдат продадени разни сувенирчета. Сергиите тепърва отварят своите “врати”. Минават няколко часа в безцелно чакане на чужденци, защото всеки знае, че българите само разглеждат и най-много да те попитат колко струва. Вече е следобед, а клиентите започват да се появяват постепенно. Чуват се разностранни викове:
-Само при мен на ниска цена... туенти лева! Българска роза, булгериен роуз!
От другата страна има редица възрастни жени, които по цял ден продават ръчно
направени плетки. Като дефинирам продават, за съжаление, се разбира седене на стол под слънцето от сутрин до вечер. Я някой мине, я не.
В същинския център преобладават магазини за дрехи, черна техника, и - задължително - за мобилни телефони. Не си български гражданин, ако не притежаваш поне три GSM-а, на които не си правиш труда да научиш номера.
Има няколко озеленени парка. От какво са озеленени ли? От онези зелените бутилки от бира и задължително навсякъде по земята са изхвърлени кутии от цигари.
Най-голямата забележителност на София несъмнено си остава МОЛ-ът. Питайте учениците – всички те са наясно, че смъртта на Ботев не е настъпила на върха на МОЛ-а, а на връх Вола! Този леко несвързан факт, обаче прави МОЛ-ът доста по-безопасен от едно българско училище. Също така, ако решиш там да си изхвърляш боклуците, направо ще те изгонят близко до някоя кофа.
Можеш на спокойствие да разглеждаш стоката - свикнали са никой да не купува.
Друга наша гордост са паметниците, които съчетават два вида изкуство. Хем представляват скулптура, хем целите са нашарени с графити. Истинско постижение е, ако разпознаеш кой е гордият притежател, защото повечето надписи липсват. Така де, взети са, за да тренират мисленето на днешните столичани.
© Зорница Василева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Трябва ли да бъде част от нещо задължително?
-
част от нещо? и какво точно казваш с този текст? пък и хумористичен?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Разказала си истинска история за нелицеприятната част от нашата столица.Това определено не е хумор,но важното е, че един млад човек като теб го впечатляват тези неща и дава гласност, изразява позиция... Поздрави за написаното. СОФИЯ
"
София – дърта и скапана вещица.
София – с тайни и явни бардаци.
Тук всеки е хванат във някакви клещи,
а мисли, че лапа меда от кацата.
София – скука сред бол развлечения.
София – град без лице и морал.
Парвенюшки лустросани заведения,
Крадец до лъжеца, педал до педал.
Тук бъка от мутри и бивши ченгета.
Крадено злато в потфейли звъни.
Смучат баровци маркови питиета
и залагат в казина коли и жени.
София – с хиляди гладни и бедни,
оскотели в панелните сиви гета.
Убиец зад ъгъла жертвата дебне.
Проститутка с клиент уговарят цена.
С ръце рахитични детенце се рови
из вонящата кофа за смет.
Друго диша от пликче лепило-отрова
под билборда на столичен кмет.
Това е тя – столицата ни “демократична”,
на куц крак към Европа поела.
Не давам за София дори кирпича
от комитската дядова къща на село!"
Овод