Последната Коледа на земята
Ура! Успя да се измъкне, а майка му, баща му, и въобще никой от големите не разбра това. Всички знаеха, че станеше ли към 21,00 часа, вече се унасяше в света на феите и сънищата. Но не и този път!
Да имат да вземат. Малкото, три годишно момченце, се заклати като патенце из двора. Знаеше, че почти не остава време до събитието, което очакваше с такова нетърпение. Погледна часовника (вече познаваше цифрите, и какво значеха - нещо, с което амбициозните му родители страхотно се гордееха). Всъщност оставаше само една минутка...
Виждайки, какво показват стрелките, очичките му веднага се насочиха към небето. Нали точно в полунощ на Коледа добрият старец идваше, минаваше през комините, и оставяше подаръци на послушните дечица, а той беше най-послушното от всички...
И тогава го видя. Не можеше да е друго! Една звездичка се откъсна от небето и се устреми надолу. Толкова бързо се движеше, че момченцето едва проследи как тя все повече растеше, докато... не изчезна в комина на неговия дом...
От космоса изглеждаше, че сякаш цялата Земя се покри с фойерверки - красиви, с всички нюанси на червеното, жълтото и оранжевото. А формите им бяха с величието и великолепието на гъбките от детските приказки...
Последната Коледа на земята беше дошла.
08.12.2017.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
