Последната Коледа на земята
Ура! Успя да се измъкне, а майка му, баща му, и въобще никой от големите не разбра това. Всички знаеха, че станеше ли към 21,00 часа, вече се унасяше в света на феите и сънищата. Но не и този път!
Да имат да вземат. Малкото, три годишно момченце, се заклати като патенце из двора. Знаеше, че почти не остава време до събитието, което очакваше с такова нетърпение. Погледна часовника (вече познаваше цифрите, и какво значеха - нещо, с което амбициозните му родители страхотно се гордееха). Всъщност оставаше само една минутка...
Виждайки, какво показват стрелките, очичките му веднага се насочиха към небето. Нали точно в полунощ на Коледа добрият старец идваше, минаваше през комините, и оставяше подаръци на послушните дечица, а той беше най-послушното от всички...
И тогава го видя. Не можеше да е друго! Една звездичка се откъсна от небето и се устреми надолу. Толкова бързо се движеше, че момченцето едва проследи как тя все повече растеше, докато... не изчезна в комина на неговия дом...
От космоса изглеждаше, че сякаш цялата Земя се покри с фойерверки - красиви, с всички нюанси на червеното, жълтото и оранжевото. А формите им бяха с величието и великолепието на гъбките от детските приказки...
Последната Коледа на земята беше дошла.
08.12.2017.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
