Nov 13, 2019, 1:21 AM

Последната Коледа на земята

1.4K 1 12
1 min reading

Ура! Успя да се измъкне, а майка му, баща му, и въобще никой от големите не разбра това. Всички знаеха, че станеше ли към 21,00 часа, вече се унасяше в света на феите и сънищата. Но не и този път!

 Да имат да вземат. Малкото, три годишно момченце, се заклати като патенце из двора. Знаеше, че почти не остава време до събитието, което очакваше с такова нетърпение. Погледна часовника (вече познаваше цифрите, и какво значеха - нещо, с което амбициозните му родители страхотно се гордееха). Всъщност оставаше само една минутка...

 Виждайки, какво показват стрелките, очичките му веднага се насочиха към небето. Нали точно в полунощ на Коледа добрият старец идваше, минаваше през комините, и оставяше подаръци на послушните дечица, а той беше най-послушното от всички...

 И тогава го видя. Не можеше да е друго! Една звездичка се откъсна от небето и се устреми надолу. Толкова бързо се движеше, че момченцето едва проследи как тя все повече растеше, докато... не изчезна в комина на неговия дом...

 От космоса изглеждаше, че сякаш цялата Земя се покри с фойерверки - красиви, с всички нюанси на червеното, жълтото и оранжевото. А формите им бяха с величието и великолепието на гъбките от детските приказки...

 Последната Коледа на земята беше дошла.

 

08.12.2017.

 

Георги Каменов 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

The work is a contestant:

8 place

Comments

Comments

  • Благодаря, Светослав.
  • Написано в типичния ти стил. 🙂Хареса ми. Поздравления и успех!
  • Съдба... Дано никога не ни сполети! И дано сме достатъчно умни, като вид, за да има още много, много бъдещи Коледи.
    Благодаря, Довереница, за коментара и подкрепата.
  • Горкото дете! А то е най- послушното... Ама какъв край! Успех!
  • Благодаря, Мария, аз вярвам в чудесата, и в това, че те не се случват само по Коледа, но пък тогава... Е точно тяхното време!...

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...