12- ти август, четвъртък 11ч. 30мин.

       - Ти знаеш ли, че нашият непрокопсаник почти цял месец не е ходил на уроци по математика. Напразно съм си давал парите. Това говедо няма да успее да завърши и основно образование, помни ми думата.

         Евгени беше свъсил вежди, зачервил бузи и стреляше ли, стреляше с думи по посока на съпругата си, която чинно мълчеше, преглъщаше сълзите си и мачкаше с нервни пръсти престилката си. Срещу ръжен не се рита, срещу професионален военен също. Опитът я беше научил на подчинение, но тревогата за детето обхващаше все повече и повече мислите ù. Страхуваше се от последствията за сина си, когато баща му тръгне да раздава правосъдие. Детето беше добро, не правеше пакости, ех, не му се учеше много, особено по математика, но на кой малък ученик му се учи.

Ама Евгени още от люлката му беше предначертал пътя на бъдещ генерал и не го оставяше дъх да си поеме.

Вечер го изпитваше до късно, наказваше го без телевизия и джобни, досаждаше на учителите по телефона. И добре, че работата му изискваше командировки от време на време, та им осигуряваше по някой и друг ден спокойствие. През лятната ваканция  го записаха  на уроци по математика. Учителката беше  проверена за надеждност, с отлична подготовка, подплатена  с достатъчна доза строгост. И детето и бащата сякаш се успокоиха. И ето ти сега беля. Къде ли се е скитал малкият по цял ден?

     - Като разбрах, веднага се обадих на Стефчо, от полицията, има да ми връща услуга. Знаеш го, дето беше женен за дъщерята на шефа.(Колко съм му прикривал забежките едно време...)

Та той го проследил и какво: Нашият хайманосва в парка и общува с някакъв дядка по пейките. Ей, на това говедце по-скоро ще му простя ако остане необразован, но ако разбера,че е обърнал резбата направо ще откача, ще го гръмна, и после ще го излежа.

Надявам се още да не е късно. Днеска Стефчо ще направи акция и ще пипне дъртия педофил. А пък нашичкия ще си получи наказанията накуп.

На вратата се звънна.

На прага стоеше ухилен старшина от полицията и държеше за ухото малкия им син, който хлипаше...

     - К`во стана ? Пипнахте ли мръсника?- Евгени шляпна детето зад врата и го тласна към антрето - Марш при майка си, после ще се разправяме с тебе.

     -`Сичко е шест. Педито е долу, в колата, сега ще го приберем за 24 часа в участъка, а пък после, ако повдигнеш обвинение...

     - Благодарско, брат. И ти можеш винаги да разчиташ на мене. Хм, обвинение. Хич няма да се занимавам. Не играе ли палката, няма правосъдие знаеш го. Хубаво го раздрусайте, така че втори път само като види момченце и на снимка да е, да му се доплаква. Пък после, почерпката ще е от мене, гаранция - сто процента.

Старшината, намигна ухилено, изкозирува, тракна с токове и се врътна по посока на улицата.

12-ти август, четвъртък 19 ч. 30мин.

     -Ей, колега, `айде успокой се малко, че ще вземеш да го претрепеш. Не видиш ли, че едвам диша .

    - Ти не ми се меси. Ако беше за твоето дете друга песен щеше да запееш. Няма милост за такива изверги. Ще му оставя няколко часа за разкаяние и утре преди да го пуснем пак ще го посъветвам за последно. Айде, лека вахта.

12-ти август, четвъртък 23 ч. 30мин.

          Главата му се пръскаше. Какво искаха тези? Нищо не разбираше. Ето как животът може неочаквано да се обърне на сто и осемдесет градуса. Някога така бяха прибрали баща му.Уж за справка в милицията, след което никой не го видя вече жив. Ама сега, нали уж е демокрация. Права и свободи.

Толкова години вече ходи по белия свят и никому нищо лошо не е сторил. Решаваше задачи. Учеше и децата да ги решават. Обичаше трудните задачи, с неизвестните, тези дето по няколко начина можеш да им достигнеш до отговора.

Видеше ли задача се захласваше, разглеждаше я, измерваше я, сякаш флиртуваше с непозната жена, която отначало се прави на недостъпна, но после с всеки ред, малко по-малко, разтваря скобите си и се предава в ръцете му...

            Докато беше жива жена му, имаше компания и раздумка.Тя беше от задачате с едно решение. Пряма, непосредствена, отговорна до неглижиране на собствените нужди и интереси. Никога от нищо не се оплака и никой не заподозря, че е болна... Изведнъж си отиде за три дни и го остави сам и объркан като задача без отговор...

          После синът и снахата рекоха: "Тате, ела при нас, продай жилището, че да купим за децата, нещо. Заедно ще ни е по-добре".

Съгласи се. Добре - зле. Нали се виждаха само вечер. Изтрайваше се някак.Със сина нямаше проблеми, той беше се метнал на майка си имаше лек и неприкрит характер. Задача с едно решение.

           Виж снахата - беше от онези задачи дето отначало ти изглеждат лесни и ясни, а колкото повече навлизаш в тяхното решение, толкова повече грешки в условието откриваш. Гледаше да не се засича много, много с нея.

            През деня, особено през лятото, предпочиташе да се разхожда на въздух през целия ден. Често присядаше в парка при шахматистите, на крайната алея, бяха забавни като задачки за досещане - хем изпитание за логиката, хем радост за душата, ама един по един се преселиха в отвъдното и паркът сякаш опустя...

            Ракът затри и Гушето, едноръкия, (задачка с няколко подусловия, но със стандартен тип решение), дето висеше зад един кантар на входа на парка и чакаше някой да си провери телесното тегло.

Повечето му познати вече се усмихваха от некролозите по стените...

                   Това лято на една пейка в парка видя плачещо момченце. Около десетинагодишно. Поливаше със сълзи найлонова торбичка, от която се подаваше сборник по математика. Заговори го.

                   Математиката се оказа причина за детските сълзи. Същата математика, която беше неговата голяма любов. Реши да му покаже че греши.

                   И така започнаха. Детето беше по-скоро наплашено отколкото неспособно. Беше задачка с още недописано условие. От опит знаеше, че запишеш ли грешно условието, никога няма да достигнеш до правилния отговор.

С всеки ден момчето напредваше все повече. Радваше се и за него, и за себе си. Сякаш отново ходеше на училище . Започна да се бръсне всеки ден. Тайничко си приглаждаше ризите и панталоните. Животът му отново имаше смисъл.

                   До днес. Внезапно дойдоха полицаи,(сгрешени още от условието си задачки, с несъвместими подусловия, които нито можеха да бъдат решени, нито се нуждаеха от отговор), грабнаха го от пейката и - в Районното.

Бой, бой и никакво обяснение. Само крясъци: " Признавай! Признавай! Твойта мама педерастска"! - Какво значеше това?  Болката по-костите беше по-поносима от обидата. Достойнството му се гърчеше на пода в килията и кървеше. Нищо не можеше да стори. Не можеше и да заспи.

                   Добре че лампата светеше. И очилата бяха у него. Бръкна в джоба си и напипа листчето с последната задача и молива.

Беше интересна и можеше да се реши по два начина....

                   Моливът се плъзгаше уверено по листчето, изписваше ситни цифри, разкриваше скоби. Очите му го следяха, после погледът му се замрежи, главата му клюмна над листа, а моливът се изтърколи на пода...

13-ти август, петък 06ч. 15мин.

      - Ало, Стефчо, за черпнята ли се обаждаш? Много си ранобуден, бе... Кво` викаш стана?  Кофти... Кофти... Ама, че работа... Тц,Тц,Тц... Да, разбирам... Ама то така си беше. Аз като го видях,  веднага ти се обадих ... Още на пейката си беше умрял човекът... 'Сичко ще  напиша, мо-та-мо, брат. Само да закарам жената на работа и детето на уроци, и веднага идвам при теб да дам показания. Немой да се плашиш брат. Аз съм зад гърба ти.

13-ти август, петък 08 ч. 30мин.

      - Симо, ти видя ли татко да излиза тази сутрин? И аз не съм. Леглото му е оправено сякаш не си е лягал. Снощи като се прибрахме мислех, че спи. Да не е дете, че да го проверявам.

Откога ти казвам да му обърнеш малко внимание. Знаеш ли, какво прави баща ти по цял ден?- Катя търкаше чиниите с гъбата с някаква скрита злоба и пускаше искри към съпруга си, който кимаше с глава докато се преструваше на незаинтересован от сутрешния вестник.

     - На деветдесет години стана, а акъла му на десетгодишно хлапе. Вместо да седне и да си гледа старините - мери улиците. По цял ден. Аз се трепя да готвя, да му оставя храна за обяд, а вечерта - всичко непобутнато.

Ама върха на нахалството е да не се прибере и цяла нощ.  Всеки ден се бръсне, сменя си ризата, слага вратовръзка. За кого според тебе се конти на тези години?

Да знаеш, намерил си е някоя кикимора да му смуче пенсията. Добре, че поне апартамента  продадохме, щеше и него да му лапне.

То сега са се навъдили едни ловджийки само търсят заможни пенсионери да ги обират и уморяват с финес. Кучки!- Чиниите подскачаха като кастанети в ръцете на уличен музикант и създаваха някакъв креслив  фон на фалцета на Катиния глас.

           Симо слушаше с едно ухо и се чудеше как по дипломатично да коментира без да обиди баща си и без да дава повод на Катя да изравя бойната секира. За 35 години брак беше свикнал да въдворява мира в дома си, но в последните години, след като децата трайно се изнесоха от фамилното жилище и останаха сами с възрастния му баща, нямаше кой да разсейва стрелите на  жена му.

            А Катя обичаше да има насреща си враг. Ако нямаше - сама си го съчиняваше, но за нея животът беше битка.

Баща му беше кротък човек, пенсиониран учител. Дойде да живее при тях след като майка му почина, а те му продадоха апартамента, за да устроят живота на децата си...

        - Знаеш ли, скъпа, има промоция в Лидъл, рекламират едни изящни комплекти от по три тигана с  прозрачни капачета. Много изгодна цена и стабилно качество. Искаш ли утре да прескочим до там?

       - Сигурен ли си, че не са някакъв китайски боклук? Щото колежката Станева си купила едни такива отвън - красиви, вътре - уж тефлон, пак били по три в комплект, със стъклени капачета, ама на втория ден като сложила да готви чушки с доматен сос...

          Ох, слава Богу, временно успя да успокои топката. Добре че си я познаваше за толкова години вече...

Другата  слабост на Катето бяха промоциите. Можеше да обиколи окръга за да купи нещо на най-ниска цена. И после да се изтъква пред колежките си. Засега я отклони от военните действия и поне час ще му разказва коя, кога и какво е купила. Само трябва да кима с глава в знак на съгласие и така да поглежда вестника, че да не ù позволи му улови погледа...  Но къде ли наистина се губеше баща му? Тревогата разлистваше  плахо мислите му и правеше предположения...

           Телефонът иззвъня пронизително... Катя го изгледа с негодувание, прекъсна тирадата си и вдигна слушалката. Каза едно кратко "Ало" и нищо повече. Докато слушаше мачкаше несъзнателно с ръка гъбата, от която излизаше пяна и падаше на пода като парцалчета мокър сняг... Лицето ù се изопна, пребеля, а очите ù се уголемяваха и заприличваха все повече  на окъпани от дъжд кестени...

25 - ти септември 18 ч. 30мин.

      - Представяш ли си, скъпа, имаме отличен по математика. Лично класната ми се обади да ми съобщи. На контролното само той, единствен от целия клас е решил всички задачи.

Браво, на татко, генералчето. Трябва да му увелича джобните. Видя ли, че имаше полза от уроците през лятото.

Хайде, сервирай вечерята, че съм гладен.