Моля за мнение и критика. Благодаря предварително.
Последното, което помним.
Старецът погледна объркано стаята зад себе си.
"Кое е последното, което помня?"
Не помнеше стаята. Огледа терасата - каменна, с изглед към необятно езеро - но не помнеше и нея. Не помнеше дори как е стигнал дотук.
Пак се беше случило. Намести се по-удобно в стола си. Някой му беше хвърлил памучно одеяло и старецът се сви под него.
Докторите му бяха казали, че се "обърква", поне това помнеше. Имаше сутрини, в които се събуждаше и не знаеше къде е, не знаеше кой е... В такива дни минаваха часове, докато се повдигне мъглата от ума му, а след тях не искаше да се събужда повече.
"Кое е последното, което помня?", намръщи се старецът и прокара ръка по наболата си четина, "Дали е последното, което ми се е случило? Дали е най-важното, което ми се е случило? Или него съм го забравил?"
Кехлибарените лъчи на залязващото слънце опариха хоризонта и го превърнаха в зейнала червена рана, кървяща над черните хълмове в далечина ...