Посвещавам това на Мистрес, защото това ù е РД картичка.
Посвещавам го също на Потър Мания - някога най-прекрасното място в интернет,
както и на Алекс Малфой, която го погуби.
Студен, мрачен и тих, замъкът „Хогуортс” се издигаше над почти пресъхналото езеро. Коридорите на училището за магия бяха пусти и прашни, а паяжините изпълваха цялото пространство. Бяха минали повече от 100 години, откакто за последно дете беше тичало из тези коридори и то не за да си играе, а за да избяга от смъртта, която така или иначе го застигна.
Зад прозорците, чиито стъкла липсваха от десетилетия, се виждаха черните пепелища на някогашната гора, която пазеше замъка от външния свят. Нови растения така и не се появиха, а дъждовете никога нямаше да отмият следата, оставена дълбоко в самото сърце на магическия свят.
Понякога се виждаше и дим, който излизаше от земята, а нощем тук-там проблясваха магически огньове. Тези огньове бяха предпоследната следа от магия тук – някога най-вълшебното място от всички остана ...