12 дек. 2007 г., 08:12

Посветено на М 

  Проза
1295 0 22
3 мин за четене
Преди време работех в задгранични паспорти. По този повод познавам много известни личности. Все едно, че работиш в плод и зеленчук или в хлебарница, все ще мине някой известен. Повечето от тях са готини хора. Излизали сме на кафе. Аз работех с моята приятелка Надя. Двете работехме много бързо и винаги помагахме на хората.
Идва едно момиче, което трябва бързо да замине за Швейцария, за да се омъжи там. Обаче паспортът й вместо за продължение е за нов. Тя няма да успее да си иде до Младост и да се върне. Тоест паспортът й няма да стане за осем часа и...
- Момиче, просто трябва да си направиш две снимки за три минути и ще успееш.
- Но аз не съм гримирана.
- Влизай при нас.
Двете с Надя изсипваме чантите си на бюрото и започваме да я гримираме. Подаваме й оследалце и тя ахва.
- Аз никога не съм била по-добре гримирана.
Снима се и си подава документите.
- Благодаря ви, какво да ви почерпя, вие много ми помогнахте. Никога не са ме обслужвали по този начин, невероятни сте.
- Искаме да ни пока ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Все права защищены

Предложения
: ??:??