Посветено на М
Преди време работех в задгранични паспорти. По този повод познавам много известни личности. Все едно, че работиш в плод и зеленчук или в хлебарница, все ще мине някой известен. Повечето от тях са готини хора. Излизали сме на кафе. Аз работех с моята приятелка Надя. Двете работехме много бързо и винаги помагахме на хората.
Идва едно момиче, което трябва бързо да замине за Швейцария, за да се омъжи там. Обаче паспортът й вместо за продължение е за нов. Тя няма да успее да си иде до Младост и да се върне. Тоест паспортът й няма да стане за осем часа и...
- Момиче, просто трябва да си направиш две снимки за три минути и ще успееш.
- Но аз не съм гримирана.
- Влизай при нас.
Двете с Надя изсипваме чантите си на бюрото и започваме да я гримираме. Подаваме й оследалце и тя ахва.
- Аз никога не съм била по-добре гримирана.
Снима се и си подава документите.
- Благодаря ви, какво да ви почерпя, вие много ми помогнахте. Никога не са ме обслужвали по този начин, невероятни сте.
- Искаме да ни поканиш на гости в Швейцария.
- Добре, ще видя какво мога да направя.
- Шегуваме се, радваме се, че ти помогнахме, бъди щастлива!
На гишето ми застава Бен Крос, лице от холивудска продукция. Пет минути го гледам като умно куче. Не мога да повярвам, че го виждам на живо. Ако не знаех, че е световноизвестен артист, никога нямаше да се загледам в него. Без грим е нищо особено, най-обикновен човек.
Една жена припада на гишето ни. Ние я вкарваме при нас, даваме й вода, валидол.
- Какво ви е?
- Ще умра!
- Какво се е случило?
- Дойдохме с мъжа ми да си оправиме задграничните паспорти и понеже нашата кола е на ремонт, взехме от съседите „Мерцедеса". Излизаме... Колата я няма. Откраднали са я. Какво ще правим? По-добре да умра!
- Чакайте малко. Успокойте се! Тук често минават паяците, може пък, защо не проверите, преди да умирате?
- А... така ли?! Боже, дано!
Идва след два часа и ни носи коли, кафета, бомбони.
- Момичета, да сте живи и здрави, вие ми спасихте живота, намерихме я, благодаря ви!
Един мъж припада, не може да си замине за Полша, а жена му ражда в този момент.
- Успокойте се и обяснете какво трябва да направите.
Обяснява.
- Та вие нямате проблем, просто платете таксата и заминавайте.
- А защо на другото гише не ми обасниха?
- Защото не сте припаднал. Хайде, бягайте.
Имахме визитки на собственици на хотели по морето и ни казваха; "Идвайте, с когото си искате, при мен ще отседнете безплатно, задължен съм ви." Не сме се възползвали от никого, това ни беше работата и я вършехме с удоволствие. И смятаме, че така трябва да ни обслужват и нас, затова го правехме.
Така помагаме и на един кюрд. Той ни стана редовен клиент, много пътуваше. Веднъж ни покани на вечеря.
- Никъде по света не са любезни като вас.
Преди да тръгнем на вечеря с него, мъжът на Надя идва да види с кого излизаме.
- Мъжът ти полицай ли е?
- Да, и има пистолет.
- Добре е да знам.
Сядаме в ресторанта и си разказваме кой откъде е родом. Той ни разказа, че са дванайсет деца, че е кибритлия и първо стреля, после мисли. Брат му се е запалил на площада в Рим. Абе, все луди глави.
Решавам да му покажа, че може да съм слабичка, но съм с дървена глава от шоплъка и мощна като Съветския съюз. За респект така. Никаква реакция на страх.
- Аз пък съм македонка! - казва тихо Надя.
- Какво? Леле, с теб трябва по-внимателно значи. Това македонците сте, леле... Никъде по света няма като вас, вие сте опасна работа.
Та тогава тази реакция много ме впечатли. Аз си мисля - Америка и Русия са... а то... С Надя никога не съм се карала. Познайте защо. Не се чудете защо така се обяснявам на Мая Попова. Мислите, лесно ли ми е. Мая, обичам те, повтарям -обичам те.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Без малко да се стигне до шамари.
