12 dic 2007, 8:12

Посветено на М 

  Prosa
1229 0 22
3 мин за четене
 

  Преди време работех в задгранични паспорти. По този повод познавам много известни личности. Все едно, че работиш в плод и зеленчук или в хлебарница, все ще мине някой известен. Повечето от тях са готини хора. Излизали сме на кафе. Аз работех с моята приятелка Надя. Двете работехме много бързо и винаги помагахме на хората.

  Идва едно момиче, което трябва бързо да замине за Швейцария, за да се омъжи там. Обаче паспортът й вместо за продължение е за нов. Тя няма да успее да си иде до Младост и да се върне. Тоест паспортът й няма да стане за осем часа и...

- Момиче, просто трябва да си направиш две снимки за три минути и ще успееш.

- Но аз не съм гримирана.

- Влизай при нас.

 

  Двете с Надя изсипваме чантите си на бюрото и започваме да я гримираме. Подаваме й оследалце и тя ахва.

- Аз никога не съм била по-добре гримирана.

  Снима се и си подава документите.

- Благодаря ви, какво да ви почерпя, вие много ми помогнахте. Никога не са ме обслужвали по този начин, невероятни сте.

- Искаме да ни поканиш на гости в Швейцария.

- Добре, ще видя какво мога да направя.

- Шегуваме се, радваме се, че ти помогнахме, бъди щастлива!

  На гишето ми застава Бен Крос, лице от холивудска продукция. Пет минути го гледам като умно куче. Не мога да повярвам, че го виждам на живо. Ако не знаех, че е световноизвестен артист, никога нямаше да се загледам в него. Без грим е нищо особено, най-обикновен човек.

  Една жена припада на гишето ни. Ние я вкарваме при нас, даваме й вода, валидол.

- Какво ви е?

- Ще умра!

- Какво се е случило?

- Дойдохме с мъжа ми да си оправиме задграничните паспорти и понеже нашата кола е на ремонт, взехме от съседите „Мерцедеса". Излизаме... Колата я няма. Откраднали са я. Какво ще правим? По-добре да умра!

- Чакайте малко. Успокойте се! Тук често минават паяците, може пък, защо не проверите, преди да умирате?

- А... така ли?! Боже, дано!

  Идва след два часа и ни носи коли, кафета, бомбони.

- Момичета, да сте живи и здрави, вие ми спасихте живота, намерихме я, благодаря ви!

  Един мъж припада, не може да си замине за Полша, а жена му ражда в този момент.

- Успокойте се и обяснете какво трябва да направите.

  Обяснява.

- Та вие нямате проблем, просто платете таксата и заминавайте.

- А защо на другото гише не ми обасниха?

- Защото не сте припаднал. Хайде, бягайте.

  Имахме визитки на собственици на хотели по морето и ни казваха; "Идвайте, с когото си искате, при мен ще отседнете безплатно, задължен съм ви." Не сме се възползвали от никого, това ни беше работата и я вършехме с удоволствие. И смятаме, че така трябва да ни обслужват и нас, затова го правехме.

  Така помагаме и на един кюрд. Той ни стана редовен клиент, много пътуваше. Веднъж ни покани на вечеря.

- Никъде по света не са любезни като вас.

  Преди да тръгнем на вечеря с него, мъжът на Надя идва да види с кого излизаме.

- Мъжът ти полицай ли е?

- Да, и има пистолет.

- Добре е да знам.

  Сядаме в ресторанта и си разказваме кой откъде е родом. Той ни разказа, че са дванайсет деца, че е кибритлия и първо стреля, после мисли. Брат му се е запалил на площада в Рим. Абе, все луди глави.

Решавам да му покажа, че може да съм слабичка, но съм с дървена глава от шоплъка и мощна като Съветския съюз. За респект така. Никаква реакция на страх.

- Аз пък съм македонка! - казва тихо Надя.

- Какво? Леле, с теб трябва по-внимателно значи. Това македонците сте, леле... Никъде по света няма като вас, вие сте опасна работа.

Та тогава тази реакция много ме впечатли. Аз си мисля - Америка и Русия са... а то... С Надя никога не съм се карала. Познайте защо. Не се чудете защо така се обяснявам на Мая Попова. Мислите, лесно ли ми е. Мая, обичам те, повтарям -обичам те.

 

 

 

 

© Светлана Лажова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За въпросната М като Попова ли става дума, Люси? Просто да не повярваш!
  • Светланке, ама си била все в джаза
    А въпросната М, си е мани, мани... Знаеш за номерът в София с тортата Без малко да се стигне до шамари.
  • Мими,страшничка съм си,но като се среша обаче ставам сладка. Така е, Здравче! Джурова, мерси! Деси, гушкам те! Вилдан, позна от първия път!
  • Криси, все повтарям, че тук сме се събрали едни уникатчета, не ти е работа. Сигурно за това ни е хубаво тук!!! Влади, мерси!!! Мила, на теб всичко ти е простено!!! И ние те обичаме Петинко!!! Креми, вече като се запознавам първо ще питам от къде са родом, щото ... И ти, Нинче, и ти!!! Доче, мерси за усмивката!!!
  • Допада ми хуманния ти хумор!Нищо човешко не ти е чуждо!
  • Хехехе, сладурана!
    Това си ти!!! Изключителна и единствена!!!
    Прегръдки!
  • Цун и Гуш за двечките!
  • Страшна си !
  • Невероятни сте и двете !!!
  • Абе, хората котка не си взимат от там... Хайде... Аз, мъж си взех!
    А, Мая, няма да ви казвам как ми пристана...

    Благодаря ти за усмивките, слънце!
  • То пък ако не бяхте вие, какво ли щеше да е тук без вас, а?
    Обичам ви и двечките!!!
  • Много ми се иска и аз да оставя смислен и шеговит коментар. Но не мога да спра да се хиля като пача, и следователно да събера каквито и да е мисли. Айде... като се поуспокоя и престана да цвиля може да се върна... Но пак нямам гаранция, че няма отново да се разхиля и... адио последна разумна мисъл... Моля ви да ми простите - блондинка съм
  • Поздрав- увлекателно пишеш.
  • Светле, чудя се какво ли щеше да бъде сайта без теб?
    Обичам те, веселушке!!! Нищо, че не си македонка. А аз като нямам нищо македонско в кръвта? Здравата загазих!
    Хубав ден, на всички, а на теб даже целувки!
  • Усмивки и за теб, Танче!!!
  • А аз даже ти завиждах Мая. Добре че ми сподели, на никого няма да кажа. Ох, олекна ми. То и на Наденцето мъжа й е един миличък, чак ме дразни, а то...Ма и тя като застане на буквата Ф, МНОГО Й ОТИВА НЯКАК. И никой не смее да шукне. Симпатяга ми е тя...Ице, стига с тея целувки, вече ги искам само на живо!!! Записвам си, станаха...До другата среща ще ги сметна точно, да знаеш. Не те заплашвам, излишно те предупреждавам.
  • Баща ми е от северна България, Монтанско. Майка ми е от Пирдоп. То си е почти до Шоплука. Аз значи трябва да съм кореняк Македонец
    Не ми ли личи?
    Целувки и за двете с Майчето!!!

    п.с. Майче, внимавай, че пак пуснаха в производство трабантчетата!!!
  • образ неземен как да не те обича човек и да ти шепна на ухо (да не чуят другите)- македонки разведени няма, само вдовици! ефенди затова е толкова мил, почти колкото теб
  • Магдаленче, забравих да ти кажа, че много те уважавам! И си права, каквото и да кажеш. Анет, пргръдка от мен!!! Иванова, ние си станахме рода с тебе! Ице и аз те обичам! Македонец ли си? Хубв ден ви желая!!!
  • И аз, и аз Всички ви обичам!!!
    Поздравления, Светле!!!
  • Наистина си многоцветна! Щом и за македонки говорим - да ти се похваля , че и аз съм от там, баща ми е роден в Солун...хубав край, хубави хора, затова ми е особено мила и Мая...Хубаво ми е с теб, Светлина, ведро ми е, а ти си прекрасна!
  • Многоцветна, интернационална си...
    Не само заради самата себе си, но и заради хората с които си била и с които ще бъдеш.

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??