Хубав снят падна преди Коледа – отначало пухкав и лек, вятърът си играеше с него и със снежинките, образуваше вихри и рисуваше бели подвижни картини във въздуха. После времето поомекна, но продължи да вали – този път по-тежък, по-мокър сняг.
– Иди да почистиш пред гаража! – каза жена му, докато се наслаждаваше на гледката през прозореца. Не ѝ се излизаше от къщи, все до печката стоеше, но пък ѝ беше приятно да гледа красотата навън.
– Докато вали, няма смисъл.
– Защо? – Тя май настояваше той да излезе. Понякога имаше нужда да бъде сама, дори не знаеше защо, просто искаше да чува мислите си по-добре.
– Това е старо правило. Снегът се рине, когато не вали. Не си ли гледала по телевизията? Снегорините излизат, когато вече няма валежи.
Тя не беше забелязала да има таква правило. Но не ѝ се спореше. Така да е.
През нощта зимата са намръщи, времето стегна и всичко замръзна. Уж изгря слънце сутринта, но то беше само да се вижда мразът по-добре, да лъщи и да ослепява с белия си скърцащ дъх пог ...