ПОЗИТИВЕН РАЗКАЗ
Този разказ по своята същност трябва да бъде „позитивен“, каквото и да означава това. Това пояснение произтича от факта,че авторът няма точна представа за значението на термина.
Всичко започна със седмия рожден ден на Рангел. Едно обикновено момче, от един обикновен краен квартал на един още по-обикновен средно голям град. Та, на седмия си рожден ден Рангел очакваше да получи така бленуваното колело. Вместо него, обаче, момчето (носещо името на ангел с начална буква „Р“) откри само един малък пакет. На семплата панделка в средата висеше поетичното пожелание на майка му. Какво се криеше зад разочарованието на рожденика... книга с творбите на някой си Невитизоп. Брътвежите на един никому известен философ, вместо гуми с релефни грайфери, аеродинамична рамка, седем скорости и извито спортно кормило. Сълзите на момчето се стичаха по бузите и размазваха техническия шрифт на майчиното послание. „Мило момче, за да събудиш в себе си духовното си призвание, за да разбереш по- добре истинския си Аз и да откриеш дарбата си. ОБИЧАМЕ ТЕ !!! майка и татко“
"Човешката съдба - казваше баба ми - е като недописана приказка. Всичко започва с „Имало едно време...“. Орисията на феите - това са изборите, които човек прави, вълшебствата и чудесата - това, моето момче, са любовта и вярата, а онези лоши магии и проклятия, които преследват приказните герои, са техните страхове и убеждения." Така казваше мъдрата ми баба, но да се върнем към Рангел.
На 33 години, Рангел започна да излежава доживотна присъда в затвор, намиращ се в покрайнините на един голям град. Няколко месеца преди да навърши христовата възраст, при битов скандал, той отне живота на родителите си. Единственото нещо, което Рангел взе със себе си, беше книгата с трудовете на Невитизоп.
В първата вечер в килията, малко преди да угаснат светлините (мъжът носещ името на ангел с начална буква „Р“), разлисти за първи път подаръка за седмия си рожден ден. В мига, когато светлината напусна килията, една сълза се заби в редовете.
Почти десетилетие след тази първа вечер в затвора, Рангел отделяше всяка свободна минута, за да се потопи във философията на никому известния Невитизоп. Така желаното от майка му духовно пробуждане беше настъпило. Рангел с учудване установи, че е заживял в дълбините на своето Аз, откри дарбата си и започна да я прилага.
В покрайнините на един голям град, там, където осем цифри бяха нечия самоличност, една душа посрещна и изпрати слънцето, събудена за нов живот. Точно там, едно сърце изписа на стената „Простете ми“, а отдолу... „момчето, което откри, че е ангела с начална буква „Р“.“
© Георги Все права защищены
Много, много работа има още по тази идея, за да придобие формата на разказ. Ако трябва да го сравним с човек, сега е само хилав, рахитичен скелет.