17 окт. 2008 г., 08:40

Прах

Проза

1.4K 0 5

Прах. По книгите, по рафтовете, по снимките, по предметите, по компютъра, по мебелите, по дрехите, по пода. Навсякъде прах.
Мишо дълго стоя и гледа прашната стая, накрая пак си легна. Дълго лежа без да мръдне. Когато най-сетне някой влезе в стаята му, Мишо беше изчезнал, а прахта беше навсякъде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)

Ще те намерим, Мишо, колкото и да се криеш!

2008-10-24T17:45:42+03:00
mollis (Доротея)

Харесах!

2008-10-19T22:30:51+03:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Страшното е, когато прахта е станала толкова много по душите на хората, че не се вижда има ли душа, или е само прах.
Поздрав! И поздрав и усмивка за майка ти, защото има наистина талантлив син.

2008-10-17T19:29:19+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Хм... А дали пък не Мишо е изчезнал...
Нещата не са такива, каквито са... хубава философия... и най-вече - вярна!!!
Не сме ли прашясали до мозъка на костите си, увлечени по дребнавости и суета...
Хареса ми, Михаил, казваш много уж с нищо...
Това е май по-добрия вариант.
Браво!!!

2008-10-17T12:18:02+03:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

ха, в момента се чувствам точно така Такава апатия ме е налегнала и съм сам в цялата къща а и съм малко поркан и нищо не се случва, няма промяна и действие. няма сюжет. Познато, братле...

"Защо редакторите в "Откровения" никога не ми пишат: "Здравей", Как си", "Как е майка ти", а винаги ми пишат: "Произведението ти не става", "не струва", "не може", "неграмотен си" и тн? Малко е подтискащо. " - Ако можеше да видиш посланийцата в моята поща...

2008-10-17T12:10:24+03:00