17.10.2008 г., 8:40

Прах

1.4K 0 5
Прах. По книгите, по рафтовете, по снимките, по предметите, по компютъра, по мебелите, по дрехите, по пода. Навсякъде прах.
Мишо дълго стоя и гледа прашната стая, накрая пак си легна. Дълго лежа без да мръдне. Когато най-сетне някой влезе в стаята му, Мишо беше изчезнал, а прахта беше навсякъде.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще те намерим, Мишо, колкото и да се криеш!
  • Харесах!
  • Страшното е, когато прахта е станала толкова много по душите на хората, че не се вижда има ли душа, или е само прах.
    Поздрав! И поздрав и усмивка за майка ти, защото има наистина талантлив син.
  • Хм... А дали пък не Мишо е изчезнал...
    Нещата не са такива, каквито са... хубава философия... и най-вече - вярна!!!
    Не сме ли прашясали до мозъка на костите си, увлечени по дребнавости и суета...
    Хареса ми, Михаил, казваш много уж с нищо...
    Това е май по-добрия вариант.
    Браво!!!
  • ха, в момента се чувствам точно така Такава апатия ме е налегнала и съм сам в цялата къща а и съм малко поркан и нищо не се случва, няма промяна и действие. няма сюжет. Познато, братле...

    "Защо редакторите в "Откровения" никога не ми пишат: "Здравей", Как си", "Как е майка ти", а винаги ми пишат: "Произведението ти не става", "не струва", "не може", "неграмотен си" и тн? Малко е подтискащо. " - Ако можеше да видиш посланийцата в моята поща...

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...