Зад големият завой вече виждах водното огледало на язовир ''Студен кладенец '' с играещите отблясъци на слънчевите лъчи по водната повърхност....

Как ли са го строили в онези години, 1954 до 1958,...голямо съоражение ,... без сегашната модерна техника, е ами Хеопсовата пирамида как е строена, и тя без сегашната техника, или извънземните

имат там намеса...

Поспрях преди стената, от двата й края още стояха на стража контролните пунктове, стената се охраняваше тогава от милиционери,... сигурно стената  има над 300 метра дължина,...загледах водата, спокойна, тиха,...изкривена олющена табела '' Къпането строго забранено ''...

Сигурно е било атракция превоза на кораба ''Емона '' от морето до язовира, праз 80-те години на миналия век, как звучи само '' миналият век''.... сега сигурно и корабчето е станало увеселително заведение, закотвено някъде...

Работници боядисваха железния парапет на стената,.. какво ли ги интересуваше водата, корабчето или мрачните пунктове с тук-там изпочупени стъкла...

- Извинете, къде мога да спра,... мога ли да поразгледам наоколо...- попитах учтиво

Групата работници ме изгледаха любопитно..

- Абе, спираш където искаш, само да не пречиш на другите коли - с цигара в устата рече един  -

Пък гледай колкото искаш,... безплатно е....още не са въвели такса...

Другите се разсмяха угоднически на приказките му...

Караулките от двете страни на стената, сякаш неми свидетели на онези години, когато стената се охраняваше,.. проверяваше се всяко МПС  в двете посоки,.. тук-там някой местен ще тръне с каруца или пеша по стената, проверяваха и него...Сигурно за държавни икономии са въвели наряд на моста от един милиционер и един военослужащ през 12 часа,...после 24 часа почиваш и отново на поста, добре че бях от близката страна, та си спестявах вървежа по стената до другата караулка...

       Милиционерският старшина, с който бях наряд , беше строг към проверяваните,... с чувство за дълг и с каменно лице...но към мен се отнасяше бащински, дружелюбно...

- Войниче, селото е добро,.. техници, инженери долу на ВЕЦа,.. други мерят ежедневно нивото на язовира, ей там по ония рейки...семействата им са тук, има няколко жилищни блока , там  живеят ..

то колко ли земя има тук, ама има земеделски стопани,.. а и хората си гледат по някой друг добитък.. риба хващат надолу по реката,...преживяват, на чист въздух един вид....

Преди време имаше три момичета от Северна България, чисто си интернирани, но им казваха временно разселени,.. били нещо против Управлението ли, разюздани ли,..отидоха си.

Докараха преди време друго момиче, софиянка била,.. казват болна била от някаква срамна болест, тя сама си признала,... никой не се спира с нея да приказва,.. живее у леля Спаска, пък работи на полето с другите жени...Предните момичета сутрин и вечер идваха в участъка да се разписват,.. къде ли ще избягат в тези пущинаци , по стената не могат да минат, нагоре баири пълно с чакали, вълци, а лятно време змии,... по пътя не става ,  голо е и от далече се вижда...Та тази сега не се разписва...и ходела от табела до табела на селото,.. така и трябва, щом има запрещение да напуска селото, трябва да се спазва законът...

         Погледнах към селото,... там си е,.. дали сега има 500-600 човека жители...сгушено между чукарите наоколо,.. сигурно е рай за чакали, змии , гушери, както разправяха едно време...

Високо в синьото небе се рееха  големи птици,... дали са царски орли или черен лешояд...

         В  един почивен от наряд ден се срещнахме на улицата..

- О, новата смяна дошла,... харесва ли ти тук войниче,.. както казват, късче небе за всички простосмъртни,.. аз съм Мая, май-април, все тая,... броя и аз дните като теб в казармата, остават 100 дни, 15 часа , 18 минути...Страх ли те е от мене,.. ако не бързаш, ела да седнем на камъните.

Тя седна с прибрани колене, седнах и аз.

Беше в сини дочени панталони, шарена риза закопчана плътно до горе и синя куртка,.. на краката й гумени цървули,..ръцете загрубели от полската работа, по-груби и от моите,...под забрадката й се подаваше кичур светла коса,..очите й големи, плахи, с черни сенки под клепачите...видяха ми се малко подпухнали, дали от плач или от безсъние...

- Какво правя тука ли - сякаш прочете мислите ми - Аз съм нездрав, разложен елемент,.. живеещ  в противовес на социалистическите  принципи , начертани от БКП и ДКМС,...'' нездрав, морално  разложен елемент ''. така пише в досието ми...

Бях студентка, ВИТИЗ,.. исках да стана добра актриса,.. рецитирах, вдъхновявах се в героите на разни пиеси, даваха ми епизодични роли,..В една роля, героинята трябваше да е гола,.. ама как може, пошло било, уронвал се социалистическия морал и  престиж,...казах им тогава '' Аз ще се съблека гола за етюда, .. колежки, а когато се събличате голи пред някои големи другари, по-добре ли е,... да, тук аз го правя за без пари, за самото изкуство...Голото тяло не значи нищо, щом душата ти не е гола...'' Разни ''добронамерени колеги '' ме докладвали в комсомолското дружество, те на партийния секретар,... спретнаха ми, че съм позирала гола на някакъв художник-фотограф,... намеси се  и  другар от милицията,... и хоп шест месеца на заточение тук,.. един вид да ми дойде акъла в главата и да не плещя глупости,.. е истини  си бяха....

И ето ме тук, интернирана софиянка, морално разложена при това...

Трудно се свиква,.. много трудно,.. особенно когато несправедливо си наклеветена,.. един вид за назидание на другите,... изкупителна жертва...

Така е, винаги е необходим един грешник, за да видят колко са праведни,..в случая , това съм аз,

Не мога да се обадя по телефон,.. имам право до две  писма месечно...

Някакъв командирован Партиен   функционер се беше залепил за мене,.. искал да му се събличам гола ,.. да врави секс с мене,.. уж, щял да ми помогне да намалят изгнанието...

Разказах на леля Спаска хазайката,имам я като втора майка, .. горката , тя се разплака '' Измисли нещо,.. нали си била студентка,.. не се оставяй в ръцете им . ..''

Аз съм на свободен режим.... Отидох при него в канцеларията му '' Другарю, съгласна съм,.. не искам нищо в замяна,...трябва да си понеса заслуженото наказание,...но, искам честно да ви предупредя, аз съм болна от сифилис,... сифилистичка съм,.. и затова ме интернираха тук,.. някаква тежка форма на сифилис,... Готова съм на всичко с Вас..''

По-смешен и уплашен  човек не съм виждала...

След  ден-два изчезна от селото...

Съчиниха история за мен,,.. от уста на уста всички научиха за '' болеста '' ми, започнаха да странят, да ме избягват...Много се разприказвах нали,.. не че търся слушатели,... аз понякога ходя до едно голямо дърво на края на селото, преди табелата, нали не трябва да напускам населеното място сама, там разговарям с дървото,... знам , че е откачено, но поне аз му говоря а то ме слуша...

Ако искаш, ела след два дена тук на камъните,.. да си бъбрим,.. аз работя на нивата ,.. но след 2 часа следобед нямам работа,.. е, разбира се ако не вредя на службата ти...

      Срещахме се, насядали на камъните на комсомолско разстояние един от друг, говорехме тихичко, нали и плетовете имали уши...

- Отначало имах право на 2 писма едно изпращам, едно получавам...- прошепна тя тъжно - Знаех, че всичко се четеше,.. мислих да напиша гневно писмо, че съм предадена, че системата е такава,.. и каква полза би имало...Първото писмо бе, писмо изповед,.. сякаш не съм аз,...разкаятелно за постъпката си, за думите,.. то беше не толкова за родителите ми, колкото за удоволствие на четящите служители,.. увеличиха писмата на 4,... две изпращам, две получавам,...

Тонът в следващите писма беше в същият дух, как се променям от труда в малкото селце, ...колко трудолюбиви са хората тук, ..как опознавам природата,.. един вид претворение, аз си знам колко ми е било лесно...

Нощем мечтаех,.. виждах се под светлината на прожекторите на огромна сцена,...публиката притихнала в очакване на моноспектакала на живота ми.....

На другия ден ходя до голямото дърво да играя пред него...

Хората сигурно като ме гледаха  си мислеха '' Тази , не само че е болна,. ами и луда..''

/ следва продължение /