И ето еН-ското поделение, където служеше офицерът Х, където служих и аз...

Тук трябваше да е някъде...я, няма ги и големите каваци покрай реата...

Сега  нов завод за пневматични маркучи,.. ограда разделя другия завод или цех...

Спрях пред някакъв портал, веднага изкочи пазачът зад бариерата

- Тук, не може спира тук,..тук вход - изход,.. идва генерал и кара мене...

- Здрасти - поздравих учтиво - Преди много години служих тук в поделението,.. идвам да погледна само,.. нали тук бях две години..

- Няма гледа,.. не може,.. сега тук частен завод,тръгвай,.. идва генерал директор,.. кара мене

Погледнах го, обикновен човечец, бърка думите, ама важен

- О, господине, тръгвам веднага, не искам кара тебе...

До входа, работник метеше тротоара

- Какво стана, агата не те пуска и да гледаш ли...

- Така стана,.. преди години служих тук,сега останах по-свободен та рекох да пообиколя, да се почувствам отново млад..- засмях се аз - Ама генерал идва и кара пазача...

- Е, няма нищо,.. разходи се покрай оградата и готово. На времето бях шофьор в ДАПа и като кажа от къде съм, винаго има някой да каже '' О, аз съм служил там,.. най-хубавите години от живота ми,.. голямо поделение беше..'', беше, ама сега виж какво е...- рече той и продължи работата си

Нищо, ще повървя покрай оградата, ..оградата даже и не беше пребоядисана цялата, метър каменна зидария, после метър стоманена мрежа - не е мръднала даже и след толкова години...

Тръгнах с бавна крачка,.. ето там беше щабът,.. там ето там беше нашето спално помещение,.. а, ето там не беше ли Първа рота,.. после читалнята,.. там някъде беше басейнът,.. складовете,...ехе, останали са само боксовете за танковете и влекачите на гаубиците,  социалистически бетон, не можеш лесно да го разрушиш,...Яаа, това са колоните на входа, дето  имаше закачено '' Добре дошли скъпи новобранци '' а през смях казвахме '' Дупе да ни е яко ''

Няма да споменавам военното устройство, отделения, взводове, роти, батальони,  полк,.. военна тайна беше...

Атобусите ни стовариха на някакъв площад, опърпани слязохме с мукавените си куфарчета, огледахме се като в небранп лозе, видяхме плаката на портала  и се започна....

Разпределиха се в комендантската рота, какво имаше там ли - всичко, от шофьори до медицински техници, оо от радисти до артисти и спортисти...

Първоначалния стрес беше като ни остригаха голи глави и облякохме военните дрехи,бяхме еднакви,.. чудехме се коя партенка беше лява, коя дясна,... после стреса от срещата ни със старите войници, горди и надменни, сякаш казармата беше тяхна, и не смеехме да им противоречим.

В класната стая, всяка рота имаше такава, всеки новобранец разказваше за себе си, както казваха ТТД тактико-технически данни, от къде е, образование, какво може...

Дойде и моят ред,... Мого исках да стана моряк - матрос, цяло лято тренирах, но накрая някоя чичка от Военното окръжие не бил ми пуснал документите за Морското училище Варна и останах на сухо,.. но си ми остана мечта, да стана матрос.

Тогава един стар войник ме попита

- А моа ли а плуваш,.. тук има басейн, моа ли а преплуваш...

- Мога, ти само ми кажи как искаш,.. под вода или над вода...- му отговорих

От тогава ми лепнаха прякора Матросов,... тогава старите се кефеха като ме

 питат '' Кой ..'' и аз отговарях ясно и високо '' редник Матросов..''

         Басейнът се ''стопанисваше '' от коменданската рота , и една неделя старите пушки ни строиха

 по бели наполеонки и фанелки до басейна., така ни викаха '' бели пеперудки ''...Някои от старите войници бяха насядали по пейките, а един дребен келеш, стар войник,минаваше покрай нас  , питаше '' кой '' и буташе в басейна, а старите войници се заливаха от смях...Дойде '' старото '' пред мен, извика ''Кой ''... отвърнах му силно  ''Благой '',

той се огледа неуверено и понечи да ме бутне в басейна, отстъпих крачка в страни и той цамбурна във водата,...Наблюдаващите стари войници се заливаха отново от смях...

Погледнах към басейна, оня не можеше да плува,.. пляска с ръце, потъва, изкача нагоре,пак потъва .. старите се кикотят,..без да се колебая скочих във хладната вода, хванах го през кръста и го извляках в края на басейна,.. беше ни жив ни умрял,... извърнах главата му, натиснах го по гърдите, той се закашля...ох, не се е удавил,..прехвърлих го през рамо и го стоварих до онемелите стари войници...

- Разрешете да доложа - обърнах се към един младши сержант - мога да преплувам басеийна под вода, ако искате и гемеджийската или  пампор като бай Ганьо...

Съблякох  бялата фанелка с дълъг ръкав, наполеонките,..и по сини гащи  тръгнах към стартовото блокче

- Яяя, заак,.. заака много як...- промълви някой от старите войноци

Стъпих отгоре, поех дълбоко въздух и се хвърлих във водата,.. усещах към края как въздухът ми свършва , а стената я няма,.. Изложих се...С последни сили загребах с ръце, заблъсках с крака,.. и докоснах стената..Показах си главата, поех учестено въздух...Всички се бяха струпали на края и чакаха...

- Браво заак,.. помислихме, че си се удавил ..- един през друг говореха те...

          Веднъж, старите ме бяха изпратили на бегом за изпълнение на ''задача''

Връщам се пак на бегом,но насреща ми старшината Вътьо Вътев ротен старшина на някаква рота, войниците си го наричахме помежду си само Вътьо, беше черен и винаги намръщен, носеше се слух, че бил мръсник, докладвал всяко нещо, уж нередно и не по устав, даже и част от офицерите не искаха да си имат взимане-даване с него...

Беше на десетина метра пред мене,... ни напред ни назад...Като по-висок чин, трябваше да мина с маршова стъпка покрай него и да отдам чест,.. така и направих

- На място,.. стой.. другарю редник..- се стопира той

- Редник Матросов, другарю старшина...

- Така ли се минава покрай по-старши, другарю редник...Кръгом и я да видя как минаваш..

Върнах се, 5-6 крачки,... С маршова стъпка и чест минавам отново...

- Остаави - изкомандва той- На изходна позиция, хоодом, марш...

Разиграването продължи още няколко пъти,... какво да направя, .. да му избягам ли,...ще ме набута в ареста за неизпълнение на заповед,... най-накрая му хареса или омръзна и ме освободи.

В класното ме посрешнаха с пълно мълчание..,

Може всичко да беше между нас вътре в ротата, но бяхме единни, ако някой ни настъпи, защитавахме се като мускетарите и другите войници от полка  само ни завиждаха...

- Матросов, гледахме през прозореца как те разиграваше Вътьо - каза Професора, стар войник, бяха го кръстили така, защото и той беше приет за студент, - Трябва да му скроим нещо на Вътьо., ами той може да му е кеф да му маршируваш до вечерна проверка...

Тогава  писарът в комендантската рота , правеше наряда за дежурства , зам.командир одобрява..и готово...съгласно устава, след всеки две седмици можеш да застъпваш наряд,...Така и направиха момчетата, през 14 дни Вътьо беше наряд на ГеСеМа,...зададе се празник, Вътьо с лентата на ръкава...пада му се.

          Някакви деца се гонеха по тротоара,.. едното вземе бейзболната  шапка, другото го догони, уж да я вземе, но трето дете го изпревари,...деца, какво да ги правиш.

Припомних си,.. на едни от ротата му бяха свили кепето, на вечерна проверка идва гащоглав, рапортува за изчезналото кепе под дружния ни смях...

- Някой ми откраднал кепето....

- Другарю редник, в казармата нищо не се краде,.. само сменя собственика си - компетентно речс старшината на ротата

На сутришната проверка друг без кепе..

- Шапкии, долу...изкомандва един от взводните командири  - Редица от редица на една крачка растояние

И тръгна да проверява кепетата...всички бяха надписани от вътрешната страна на кошената обложка с инициалите ММД...

- Какво е това ММД - разсмя се той - всички кепета ММД

- Разрешете да доложа,  ММД е  мое Митко Мирчев Димитров,....- смотолеви  един

Последва отново дружен смях... и му лепнахме на редник Димитров  прякора ''мъмъдъто ''.

И после вещевият  склад на ротния старшина олекна с едно кепе,.. и него надписаха ММД....

         Заобиколих оградата на новият завод,.. о, ето къде бил паметникът на незнайния войник,разположен в окосена зелена  градинка с няколко пейки наоколо,... с шинел, раница, фуражка, навуща на краката,.. уверено стискащ карабината с натъкнат нож на нея, с лице вперено в безкрая.

Гледах офицерите като минаваха покрай него да отдават чест, а командирът на полка се поспираше събота привечер и понеделник сутрин за минута пред него и отдаваше чест,...

Паметник  на падналите за свободата на България през войните знайни и незнайни войни...

Купих цветя от едно магазинче и се върнах при паметника, две години минаха под неговия зорък поглед,... ограден със същите тежки синджири, провесени на мраморни стълбчета, мраморна  пътечка до трите сръпала,.. изкачих ги и поставих цветята.

Ех, войнико, какви  години дойдоха да не знаят младите какво е казарма,... като на филмовалента минаваха пред очите ми мигове от войнаклъка,.. нощните дежурства на радио и ПВО постове на радиостанциите, зарята проверка по празниците на площада...

Знаехме, че сме  тук за две години и я се върнем някога , я не...

/следва продължение /