Зимното слънце проби окончателно през облаците,.. огледалата блестяха...
Обясних набързо направеното, подадох и лист с новите координати на огледалата...старшина Кашева изчука по морза неразбираен код за мен
- Дай координати на НП то, и новите на примамката...
Изчука и тях по морза...
Не след дълго в далечината се появиха два самолета, летяха над реката,.. направиха завой и пикираха над огледалата,..направиха нов завой, снишиха се и отново пикираха там,.. после отлетяха...
Радиостанцията мълчеше...
Мълчахме и ние,.. вперили очи в радиостанцията и със слушалки на ушите...
- Дали успяхме, войнико..
- Съвсем не знам другарю старшина, командването ще реши...
На другия ден дадоха отбой.....
Стршина Кашева я повишиха тогава в чин младши лейтенант...
- Какво се замисли така, господине - прекъсна мислите ми тя - Хайде, ела да пийнем кафе,.. аз черпя, като домакин де... ...