18 июн. 2021 г., 08:55
6 мин за четене
Реших и тръгнах по стъпките на казармените перипетии,.. този път отзад напред, не по класическия път до едно малко градче, където нямаше ЖП линия, но имаше голямо Военно поделение, което за някои офицери беше трамплин към Военната академия,.. а за други беше своего рода наказание..
Градче на края на България, в небето на което даже и не прелитаха самолети,.. и старите войници, ако видеха новобранец с ръце в джобовете, веднага последва заповед ''Заак, зашиваш джобовете на клина си , и чак когато видиш да минава самолет, ще ги разшиеш ''...И чакахме самолета...
Пътят се виеше между баирите,.. а , тук е селото, после – големият завой,... после високоя каменист баир,.. моят баир, както си го наричах тогава, с моя Наблюдателен Пункт ''НеПе'' както се казваше по военному, със свои координати, е тайни шифровани, разбира се...
От там се виждаха двата бряга на реката, бродът по който ставаше преминаването на военната техника,... язовир '' Студен кладенец '',.. зад завоя равно голо поле и пак др ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация