Вдъхновена от спомените, нахлули в съзнанието й, тя реши да напише тази кратка история. В нея леко се пробуди страх, дали той не би я обвинил, че прави това публично, но се замисли и се сети как тя отдавна не е част от живота му и той едва ли би прочел какво е написала за своя скъп спомен...
Била топла септемврийска вечер, в предсъницата си лятото все още възбуждало слънцето, а то все така красиво и силно огрявало малката, прашна площадка, на която всяка вечер се изливал поне тон детски смях... Детски или, може би, по-скоро тийнеджърски кикот, в който се влагало доста чувство за владеене на света.Било привечер, красив и гаснещ летен залез.Те били малки и наивни и света наистина бил техен! Тя носела сиви, изпокъсани кецове, с цветни странно намотани връзки, тънък бял потник и къси, протрити дънки, била с отровно зелени очи, скръстила крака по турски и седнала на малката прашна площадка. Той бил висок, тъмен младеж, с пронизващи черни очи, седял до нея.
- Тъжна съм - казала тя, отмятайки ...