Вдъхновена от спомените, нахлули в съзнанието й, тя реши да напише тази кратка история. В нея леко се пробуди страх, дали той не би я обвинил, че прави това публично, но се замисли и се сети как тя отдавна не е част от живота му и той едва ли би прочел какво е написала за своя скъп спомен...
Била топла септемврийска вечер, в предсъницата си лятото все още възбуждало слънцето, а то все така красиво и силно огрявало малката, прашна площадка, на която всяка вечер се изливал поне тон детски смях... Детски или, може би, по-скоро тийнеджърски кикот, в който се влагало доста чувство за владеене на света.Било привечер, красив и гаснещ летен залез.Те били малки и наивни и света наистина бил техен! Тя носела сиви, изпокъсани кецове, с цветни странно намотани връзки, тънък бял потник и къси, протрити дънки, била с отровно зелени очи, скръстила крака по турски и седнала на малката прашна площадка. Той бил висок, тъмен младеж, с пронизващи черни очи, седял до нея.
- Тъжна съм - казала тя, отмятайки буйната си черна коса...
- Защо, та всичко хубаво едва ти предстои - отвърнал убедено той.
- Не! - категорично извикала тя. - Той ме обича, а аз... аз спрях да виждам очите му като диаманти, вече кожата му не е мека като коприна, сега друг се превърна в мечта...
- Лошо... - отвърна той. - Това е най-добрият ми приятел, съжалявам, че ще го заболи...
Тогава той хванал ръката й. В този момент малки капчици дъжд започнали да се сипят по прашната, стара площадка, която била тиха и тъмна, единственото, което я отличавало от всички други прашни площадки, били четири искрени детски очи, потъващи едни в други. Той се усмихнал, погледнал я в очите и я целунал... Една тъмна сянка помръднала в далечината - на момчето, което обичаше едно момиче, но осъзна, че вече друг ще държи ръката й... Земята спряла да се върти, дъждът спрял да вали, а целувките се сипели една след друга, ръцете се вплитали една в друга, душите се сливали една с друга...
От тогава минали години или векове, не зная, случайно намерих тази приказка в интернет, чувала съм обаче, че той пуснал ръката й, а тя никога не престанала да вижда очите му като най-красивите рубини и да разказва тази история, да убеждава хората, че макар и за миг нея я има, любовта на две чисти сърца, на една стара и прашна площадка...