/из дневника на Петя Йорданова, пионерка от четвърти г клас/

Ден първи.

Вече съм голяма…

Приеха ме в пионерската организация. Е, всички от класа ни приеха, но мен специално. Другарката дружинна на мен първа върза червената връзка. А после и на останалите.

Синята прибрах грижливо в чантата. За бъдещето. Със сигурност ще извърша подвиг, ще стана пиенерка-герой, а за музея ми ще трябват експонати. Нужно е отсега да се подготвям. Ето – бяхме в дома-паметник на Митко Палаузов. Дете-герой е, даже не е бил пионер. Трябва да попитам защо не са го приели, нещо правилата на чавдарчетата ли е нарушил.

Но там имаше малко експонати от героизма му. Само маси, столове, едно скривалище, няколко книги.

Нито една грамота за отличен успех. А аз вече получих три – във всеки клас Значи го изпреварвам вече. Пък смятам и в четвърти клас да получа.

А, да – имам и една грамота за отлично познаване на правилата на чавдарчетата. Само малко се затруднявам, защото тате май неправилно ме учи - да мисля. А не бива – чавдарчетата, пионерчетата, комсомолците, комунистите не трябва да губят време за тези безполезни и дори вредни неща. За тях мисли Партията и самият другар бай Тошо, както вика дядо.

Но аз все се замислям. Например, като чавдарче научих наизуст верните стихчета-призиви:

Чавдарчето е весело дете –

играе, пее, учи се, чете…

Сега, когато не съм вече чавдарче, може ли още да играя и да пея? Много обичам така да минава денят ми… А, виж – ако трябва, няма да уча и да чета, и без това някак си…

Иначе – харесвам правилата:

Малките чавдарчета

са добри другарчета…

Макар невинаги да ги спазвам. Ама как да съм добро другарче с Мишо, дето все ми дърпа косата и иска непременно да играе с мен? А аз искам да си играя с Ванчо. Той е такъв… Ванчо…

Чавдарчето учтиво поздравява,

то възрастните хора уважава…

Уважавам ги, но… Гледам да ги избягвам. Особено оная лелка Дана, дето е комшийка. Като почне да вика… Така вика, че мъжът й чак си взе багажа, остави й апартамента и се спаси далеч. Чак умря от радост…

Чавдарчето е примерно във къщи и във клас,

То помни – „Пионер ще стана аз!“…

Помнех. Станах…

Сега дали може вече да не помня? И да съм малко… ама малко… така – непримерна?

Трябва да помисля. Но довечера. Най-хубаво мисля преди да заспя. И най-бързо заспивам, когато се замисля…

Ден втори.

Днес ходихме да берем лайка и слез. Предаваме ги за лекарства. Така подпомагаме родината и пионерската организация.

Освен това, събираме пари за построяване на кораба „Радецки“. Той е бил построен, ама възрастните нещо се замотали и… С две думи – пак малките трябва да оправяме бакиите на големите. Нищо! И ние ще станем големи, тогава нашите малки да му мислят. Що бакии за оправяне ще им забъркаме…

Предавахме вторични суровини за кораба. Ние бяхме отначало на трето място сред отрядите, после станахме първи. Щото б клас се опитали да излъжат с хартия, в която сложили камък, а пък първите от а клас… Те големи тарикати се писали. А уж пионери!

Домъкнали стара печка в пункта. Още топла. После долетя баба Пена и се разкрещя. Взели й кюмбето от мутвака, както неправилно вика на лятната си кухня. С все тенджерката с боба отгоре. Боба го изядоха – видях ги. Взеха лъжици от купа предадени отпадъци, облизаха ги, за да са чисти и като загребаха…

Ама долетя баба Пена и, като почна с бастуна, че като захвърля тенекета и стари книги…

Добре, че дружинната някак я успокои. А клас вдигнаха още топлата печка и я върнаха в мутвака. Боба не можаха, ама той и без това застла района на вторичните. Щото бил недоварен, стомасите им не издържаха, като почнаха едни крясъци и шумни звуци…

Затова рекох, че боб повече няма да ям. И предупредих тате – отсега да приготвят само шунка от оня скъпия магазин и сладки от купешките…

Ден трети.

Кога най-после ще стана комсомолка?

Днес ни представиха отрядния ни ръководител. Пешо!!!

Висок, красив, умен, умен… Вече е голям – чак в седми клас е. Наскоро го приели комсомолец и първата му задача била да ни ръководи…

Всичките момичета го пиехме с очи и искахме да ни ръководи… Ох, как ще го слушаме… Всичко, каквото каже – ще слушаме и изпълняваме…

Кога най-после ще порасна да стана комсомолка… Заедно с Пешо ще бием фашистите – както онези от филма „А бяхме млади“. Аз, като онова недъгавото момиче в количката, ще отида да спася Пешо, после ще тичаме щастливи по поляните като „Черните ангели“, ще стреляме фашистите като съветските герои от правилните филми…

Ах, Пешо, Пешо…

Бавно тече времето…

А имам за утре две домашни и да си науча новия урок по история. Тая история, дето хич не я обичам. Макар че се налага – нали ние, вчерашните чавдарчета, днешни пионерчета и бъдещи комсомолци, ще я градим…