Когато приятелят ми ме запозна с нея, видях как очите ù се усмихнаха. Сигурно съм изглеждал като пълен идиот, зяпнал насреща ù, но не бях виждал нещо по-възхитително от нея.
Не беше голяма красавица, виждал съм къде-къде по-големи хубавици от нея. Дори чертите ù не бяха кой знае колко правилни, аз, като човек, който рисува от дете, имам набито око за тези неща. Само че всичко при нея беше съчетано по такъв неповторим начин, че и малките недостатъци се превръщаха в предимства.
Това обаче го осъзнах чак по-късно. В първия момент ме заплени невероятният ù чар - той направо струеше около нея като сияние, избликваше от дълбоката изразителност на тъмните ù очи и се спотаяваше в едва доловимата ù по детски чиста усмивка.
Май в този първи миг ми се случи това, което наричат любов от пръв поглед, но въпреки това нито за миг не съм допускал, че тя може да бъде моето момиче. Беше момичето на най-добрият ми приятел и това беше достатъчно основание за мен да я възприемам единствено по този начин.
Д ...