Празник в древния Тримонциум
Празник в древния Тримонциум
Ооо! чудна нощ и дали не сънувам, и денят ще да тури край на моя сън. Две думи още мили мой Катанецо и после лека нощ. Ще се видим догодина във Вакарел.
Древен град на три тепета, Тримонциум! Джамбаз тепе, Небет тепе и Таксим. Град познал победите на Филип Македонски/ само дано македонците да не обявят и този град за техен/. Строил Антични театри и Римски стадиони, където трясъка на гладиаторските колесници е заглушавал рева на лъвовете и песента на Мевлевиите. Филипополис познал нашествието на османците, приютил арменци, евреи и турци, живели задружно и трудили се в малките работилнички на Капана, продавали стоките си по Джумаята . Пременени и накичени празнично са се разхождали по стръмните пътеки на Бунарджика и с трепет са гледали часовниковата кула на Сахат тепе за да не изпуснат часа на срещата с изгората идваща от Каршияка.
И днес все още в нощната тишина на Джамбаз тепе се носи ехото от стиховете , песните и танците на дервишите от манастира на Ордена на Мевлевиите, но за да ги чуем трябва да се доближим до комплекса носещ името на древния „Пълдин“, да влезем в кръглата зала и затворим очи. Тогава пред нас ще оживее техният танц прекрасно нарисуван от големия пловдивски художник Йоан Левиев./ за съжаление унищожена/. А спускайки се няколко стъпала ще чуем и флейтата на Орфей, седнал на голата скала в Римската таверна на „Пълдин“.
Това е история, незабравима и вечна, като първите изстрели възвестили Съединението. И само „на една ръка разстояние“ от това историческо място днес са се събрали десетки поети, поетеси, писатели- прозаици, художници и фотографи, музиканти и композитори дошли от всички краища на нашата Татковина, за да отпразнуват Десетата годишнина на неповторимата рожба на един млад, талантлив и красив мъж на име Георги Колев, а именно сайта за лично творчество "Откровения“. Днес за нас е голям празник. Празнично пременени, заядливи и ласкатели, поети и художници, фотографи и есеисти, седим един до друг по древните мраморни пейки на древния „Римски стадион“ и слушаме песни и стихове, гледаме прекрасната пантомима на пловдивските младежи и си казваме „браво на майничките“ и бурно им ръкопляскаме, както и на стиховете на чаровната Мая Попова прочетени с дълбоко чувство от Радо, стихове на Смифт и Димитър.
Нашите приятели от Филибето , Бети и Галина са се погрижили да преживееме отново чаровни и незабравими мигове от среща с наши реални и виртуални приятели.
И кога настана вечер и слънцето се скри, в подножието на Стария град, за нас и само за нас откри дверите си „Гражданския клуб“ със студена бира, ароматна гроздова, фини мезета и много, много настроение независимо от теснотията. Чаровната „идимидойдими“ и заядливия „Гудман“ са вече страхотни приятели и дъртия му „пич“ не може да откъсне очи от нея. Ама има и други обекти за ухажване, но от Катанеца трудно някой може да се вреди.
Пропяват първи петли когато се разотиваме, прегръдки и целувки на раздяла до следващата среща на „откровенци“ огласят утрото над древния Тримонциум.
И отново летим към родните места по новопостроените и нуждаещи се от незабавен ремонт магистрали.
До нови срещи мили приятели от „Откровения“
Забележка: До 24 юни заяждането в сайта е под ембарго.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Крикор Асланян Все права защищены
