Елена и Стоян се познаваха едва от месец, но и двамата имаха усещането, че животът ги бе срещнал отдавна. С всеки изминал ден, те се привързваха един към друг и приятелските чувства, неусетно се бяха превърнали в обич. Вълнуваха ги едни и същи неща, но характерите им бяха различни. Затворен в себе си, мълчалив и наивен, Стоян преживяваше всяка емоция тихо, без думи и когато останеше сам, премисляше всеки миг, от това, което му се бе случило. Докато Елена говореше, чувстваше и мислеше импулсивно и чессто емоциите й се показваха преди да помисли.
Топъл пролетна сутрин. Събота. Стоян очакваше с нетърпение този ден. Беше поканил Елена в своя дом. Той се събуждаше рано, всяка сутрин, без значение дали е в почивка или на работа. Направи си кафе и необичайно, не както винаги, побърза да изпие ободрителната напитка. Погледна часовника на ръката си и остави чашата в мивката. Взе метлата и започна да почиства кухнята. Преди няколко години бе починала майка му и той се грижеше за всичко, което бе ...