“Отровиха земята с гнусните си химикали. Едно лято ядохме най-грозните тикви и децата ни умряха. Ние старите, понеже бяхме по-силни, заспахме, и когато се събудихме след дългия си сън бяхме много, много гладни. Изядохме всички патладжани, дълбаехме бледорозови картофи и ги тъпчехме в устите си направо с кората. От кладенеца пихме от отровната вода. Ядохме и пихме, докато не се пръснахме и вътрешностите ни наториха пръстта...”
-Мамо-о-о- изкрещях - Мамо!
Майка ми влетя в стаята и ме завари да рева над стар тефтер.
-Какво е това - изкрещях.
-Дай ми го. Дай го насам.
Изскубна го от ръцете ми и го гледа няколко секунди. Леко се усмихна, после нежно помръкна и ми каза:
-Това са на дядо ти накакви неща.
-Верни ли са?
-Не-е, не... той обичаше такива истории. Имаше въображение, това е.
Тя излезе от стаята, и докато гъръбът й се отдалечаваше, можах да видя, че отваря тетрадката и чете.
Тогава бях някъде на шест. Сигурно съм бил на толкова, понеже ясно си спомням как сричах и си шептях текста, и ...