Предчувствие
Първият работен ден. И сега какво? Нищо! – седиш и работиш. Работиш, работиш, работиш, а забележките те връхлитат една след друга като градушка в пролетен ден. Първата ти мисъл е: „Няма да се справя”, но после осъзнаваш, че не е чак толкова невъзможно. Що се отнася до теб – ти се стараеш, опитваш се… Ами шефът? – гледа те малко накриво. Наблюдаваш го, когато те подмине и се чудиш каква ли мисъл се върти в главата му?! Кога ще я каже на глас? Слушаш колежките, говорят си с тази – другата – тази, която ще напуска, а ти ще я заместиш. Казват ù колко ще им е мъчно за нея, и че едва ли не, ако има как да остане - това ще е най-хубавото нещо в живота им. Гадно, нали? Дори не се опитват да го скрият от теб. Ще кажеш – “Правилно, колежка им е, работили са заедно”. Усещаш ли го? – това чувство на болка, завист, гняв и безпомощност? Бори се в теб, а ти се опитваш да го подтиснеш и преодолееш. Виждаш ли колко бързо се е справила, сякаш е била родена за тази работа, а ти не можеш така ...