Преди заспиване
Тишината е състояние на ума. Стремеж към него.
Къде изчезнаха стъпките? Ето ги пак, една след друга, идват. Минавате оттук, после настрани, ето там, няма ви, вече се разтворихте в собствената си незначителност. Каква хубава картина! Колко внимание е отделил художникът на всеки детайл, колко синьо е небето, колко щастливи са хората. Ето пак, оставете ме сам на себе си, не може ли да се махнете, изчезнете завинаги. Отварям капака и изхвърлям съдържанието. Всичко е чисто и ясно, празно. Изкачил съм се на хълма и гледам мрачното небе, на което няма нищо, абсолютно нищо, само звезди, които греят ярко, много ярко, започват да изгарят очите ми, хващам ги с ръка, те парят, започвам да ги мачкам, огъвам ги като часовници, ръцете ми стават златни, хвърлям топките, отбиват се от таблото и влизат. Мирише ми на изгоряло. Скърцане по настилката. Улавям кълбото и се понасям напред, не виждам нищо, само усещам краката си, мускулите, нося се напред, чувам рева на хората, много съм лек, ...