31 дек. 2024 г., 08:47

Предновогодишна среща ...

407 2 2
1 мин за четене

Предновогодишна среща ...                                                                                                                                                                       Един щастлив ден увенча края на моята 2024 година ... След повече от три десетилетия, срещата ми с бившия мой ученик - успешен лекар-кардиолог и отскоро кмет на нашия град, беше прекрасна ... Чаках я нетърпеливо цял месец и тя ми донесе безкрайна радост ... Мисля, не само на мен ... Той, моят ученик, беше от любимия ми клас, от една от престижните гимназии в града ни, в която учителствувах близо десет години ... Любим клас – учениците от него единствено изведох като класна от начало до край, през моята дългогодишна учителска практика, (поради стечение на обстоятелствата) ... “Те всички – като слънца са, цветни, сгрява ме топло, успехът на всеки…“ ... Добре ги помня - от другите той, макар и отличник, слабо се отличаваше ... Но, на снимката на класа, която му занесох като подарък, все пак на фона на останалите - каква одухотвореност, каква жизнерадостна усмивка ... Тази усмивка стоя на лицето му през цялото време на срещата ни, от която той беше приятно изненадан ... А аз бях изненадана от вниманието, с което разглеждаше снимката, коментирайки съдбата на почти всеки от съучениците си ... За тях май той знаеше повече от мен ... Поинтересува се и също и аз как се справям, след пенсионирането ... Разказа ми за своето семейство, за трите си дъщерички, за работата в болницата ... Не исках в момента да го натоварвам със служебни въпроси, но той с огромна болка сподели, как кметството ще помогне за съживяване на нашата загиваща гимназия ... И секретарката, за съжаление, трябваше да му напомни за следващата среща с неговия заместник, а това означаваше край на нашата среща ... Сбогувахме се най-сърдечно с пожелания за здраве и успехи ... Бях изпълнена с гордост, с щастливи емоции ... А той ми обеща - в трудни моменти да не се разделя с усмивката си ... Незабравимата му лъчезарнo-оптимистична усмивка ...             ДораГеорг                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...